Играчките в миналото и днес

ВАСКО * и другите деца с усмивка гледат как подскача топката, която са си направили сами от връв. Те започват оживено да играят футбол с нея. Мишо се радва на това как количката му се движи, когато я направлява с дистанционното управление. Така той я движи лесно напред–назад. Анелия и малките ѝ приятелки преобличат куклите си и през цялото време си говорят как ще се обличат самите те, когато пораснат.

Какво е общото между тези деца? Всички те имат играчки, с които могат да си играят часове наред. Понякога любимата играчка на детето, като например някое плюшено мече, става негово неразделно другарче от най–ранно детство и дори може да бъде включена в семейния фотоалбум. Как са се появили играчките и защо са толкова важни за децата?

Откъде произлизат играчките?

В една енциклопедия се казва: „Играчките са предмети за игра. Още от древността играчките и игрите са присъствали в живота на най–различни народи. Те могат да бъдат съвсем прости или да са съставени от много части — от най–обикновената пръчка, която детето яхва като  конче, до най–сложните механизирани играчки.“ Следователно всеки предмет, използван за забавление, се превръща в играчка. Тъй като хората по природа обичат да се забавляват, най–вероятно играчките са възникнали още в началото на човешката история.

В земите на древни държави, като например Вавилония и Египет, са били намерени различни кукли или части от тях. Много е вероятно куклите да са най–древните играчки. Друга такава играчка е топката. Макар че никой не знае кога тя е била използвана за първи път, в гробницата на едно египетско дете са открити каменни кегли, които са били събаряни с кръгъл камък при игра, наподобяваща боулинга.

Каменни играчки йо–йо съществували в Гърция преди повече от три хиляди години, а по всяка вероятност ги е имало и в древен Китай. Децата в Рим си играели с марионетки и геометрични фигурки от слонова кост, които били подреждани по определен начин. Момчетата в Гърция и Рим си играели също с малки колички, от което разбираме, че този вид играчки били любими на децата още от древността. В един музей е изложена глинена фигурка на животно на колелца, която може би е била използвана за игра в един древен мексикански народ. Интересно е, че във връзка с културата на този народ археолозите не са открили никакви други колела. В Средновековието хората правели овални или кръгли топки от напълнени с въздух животински мехури. Те били ритани или носени до определена цел, както е при съвременните видове футбол.

По–късно, през XVIII век, в Англия с образователна цел били създадени пъзелите. В началото на XX век те вече били широко разпространени. След това пастелите придобили голяма популярност. В САЩ само една фирма е произвела над сто милиарда пастела. Както виждаме, някои от съвременните играчки водят началото си от далечното минало и са изиграли важна роля в живота на хората.

Защо децата играят?

„Играта е нещо естествено за всяко дете. Чрез нея то има различни възможности да се учи и да развива своите физически, умствени и социални умения. Ако кажем, че работата на децата е да играят, то играчките са техните инструменти и подходящите играчки им помагат да си вършат добре работата.“ По този начин било описано значението на играчките в едно правителствено ръководство за избор на подходящи играчки.

Разбира се, играчките са обичани най–вече защото е забавно да се играе с тях. Но те могат също да допринесат значително за развитието на детето. Например, когато детето бута количка, се развиват двигателните функции на организма му. Когато скача на въже, то подобрява координацията си. Когато застане на един крак, за да ритне топката, или когато кара колело, то се учи да пази равновесие. А когато строи с кубчета или рисува, детето се учи да прави точни движения.

 А каква е ползата за умствените способности на детето? Ако в играта се включват песни и стихотворения, може би докато то скача на ластик или играе на криеница, се развиват езиковите му умения. Мисленето на детето и творческите му способности биват стимулирани, когато строи с кубчета, следва инструкциите на дадена игра, реди пъзел, имитира героите от приказките или се облича като възрастните. Това става и когато свири на музикален инструмент или когато твори, използвайки различни материали.

Освен това играта е много важна, защото помага на децата да развиват социалните си умения — как да се държат с останалите — например, когато играят на топка по отбори. Д–р Брус Дънкан Пери казва: „Детето се учи да разбира останалите, да проявява повече съчувствие и да не бъде егоист. Когато играят с връстниците си, децата научават различни социални правила, включително и това как да се владеят и да не показват раздразнението си пред другите.“

С помощта на играчките децата подражават на възрастните. Гръцкият философ Аристотел писал: „Още от детинство в човек е заложено желанието да подражава на другите.“ Наистина, в игрите си децата имитират много от ежедневните дейности на хората и така ги научават. Лесно можем да си представим едно момиченце, което приспива куклата си в ръце, така както след време може да приспива собственото си бебе. Или може би „готви“ за малките си приятели. Подобно на това и момчетата карат своите „коли“, като дори имитират звука на двигателя, и така се подготвят един ден да карат истински автомобили. Все пак трябва да вземеш предвид някои неща, когато  избираш играчки за децата си. Какви са те?

Внимателно избирай играчките

В лондонския вестник „Дейли Телеграф“ пише: „В наши дни играчките отразяват мисленето на едно изпълнено с насилие и беззаконие общество.“ Макар че това не се отнася за всички играчки, в мексиканския вестник „Хорнада“ се казва, че напоследък се забелязват все по–малко традиционни играчки и все повече „грозни мускулести фигури ... с ужасяващ вид“. В същата статия е цитирана Патриша Ерлих, която е преподавател в Свободния университет в Сочимилко и участва в различни проучвания. Според нея много от играчките на пазара насърчават господството над другите, при което преобладават насилието, агресията, властният характер, подчинението и страхът.

От Американското национално сдружение на училищните психолози потвърждават, че играчките, насърчаващи към насилие, „оказват отрицателно влияние върху развитието на децата и умението им да учат, което може да има лоши последствия“. Проучванията разкриват, че видеоигрите и компютърните игри с насилие насърчават към агресивно поведение и може да доведат до престъпни действия. Следователно всеки човек, който се грижи за някое дете, трябва да помисли внимателно, преди да избере подходящи играчки за него. (Виж блока на 26 страница.)

С развитието на съвременната техника днес съществува богато разнообразие от сложни играчки. Но може би те са прекалено скъпи, омръзват бързо на децата или просто не са подходящи за тях. Лиан от Австралия, която е самотна майка на пет деца, казва: „По–големите ми момчета се влияят от рекламите и често искат да имат скъпи компютърни игри. Но те се забавляват и имат повече движение, когато играят в двора с обикновена бухалка и гумена топка. Установих, че по–простите играчки са по–трайни и дават на децата ми повече възможности да развиват въображението си.“

Как да си направим играчки сами?

Вие деца, не се отчайвайте, ако не можете да си позволите най–новите играчки! Използвайте своето въображение и творческите си умения. На много места по света децата си правят играчки сами.

Вижте снимките на съседната страница. Изглежда, че децата на тях се забавляват, нали? Не е толкова лесно да сглобиш някои от „количките“. Трябва да се намери стара тел и да се огъне в подходящата форма. За колелца могат да послужат кръгли парчета гума или пластмаса. А харесва ли ви влакчето от пластмасови бутилки? Или дървеният камион? Понякога дори може да се возиш на играчките, като например на тази саморъчно направена африканска тротинетка. Тези деца са разбрали, че не е задължително играчките да са скъпи, за да се забавляваш с тях. Дори да си ги направиш сам, е част от забавлението. Защо и вие не опитате да си направите играчки сами?

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 26]

Хубавите играчки...

● са безопасни и са съобразени с възрастта, способностите и физическите възможности на детето

● са качествени и здрави (децата често разглобяват играчките)

● са красиви и интересни, така че да привлекат вниманието на детето

● стимулират въображението и творческите умения на детето

● не са прекалено скъпи

● не съдържат отровни вещества

[Блок/Снимка на страница 27]

За да избегнеш евентуални опасности...

● дръж играчките на по–големите деца извън обсега на по–малките

● чети внимателно предупрежденията и инструкциите, по възможност заедно с детето си

● научи детето си и другарчетата му да използват правилно играчките и да ги прибират по местата им

● не давай на децата си играчки, които вдигат прекалено много шум

● преглеждай редовно играчките, защото често счупената играчка трябва веднага да се поправи или да се изхвърли

● помни, че някои играчки, като например онези, при които децата се целят в мишена, които имат остри ръбове или които работят с ток, може да са опасни и трябва да се дават само на по–големи деца, когато има някой възрастен наоколо

● дръж играчките с малки части далече от малките деца, за да не глътнат някоя от тях

[Снимка на страница 24]

Лъв и таралеж на колелца, второто хилядолетие пр.н.е., Иран

[Източник]

Лъв и таралеж: Erich Lessing/Art Resource, NY

[Снимки на страница 25]

Глинена кукла от ок. 600 г. пр.н.е., Италия

[Снимки на страница 25]

Пумпал от класическия гръцки период, ок. 480 г. пр.н.е.

[Снимки на страница 25]

Кукла от царевични листа, Колониална Америка

[Снимки на страница 25]

Пастели от началото на XX век, САЩ

[Снимка на страница 26]

Деца със собственоръчно направени играчки

[Информация за източници на снимките на страница 25]

Глинена кукла: Erich Lessing/Art Resource, NY; пумпал: Réunion des Musées Nationaux/ Art Resource, NY; кукла от царевични листа: Art Resource, NY