От сценария до екрана

ПРЕЗ последните няколко десетилетия Холивуд се превърна в голям производител на касови филми. Това явление оказва влияние по целия свят, тъй като много американски филми излизат в други страни само седмици, а понякога даже и дни, след премиерата си в САЩ. Някои филми дори излизат на един и същи ден по целия свят. Дан Фелман, който е директор на отдела за домашно разпространение в компанията „Уорнър Брадърс Пикчърс“, казва: „Международният пазар расте и става все по–оживен. Така че когато правим филм, гледаме на него като на продукт, който да разпространим по целия свят.“ Холивуд днес оказва огромно влияние на световната развлекателна индустрия. *

Да спечелиш от един филм не е толкова лесно, колкото изглежда. При много филми са необходими над 100 милиона долара само за да се покрият разходите по производството и разпространението им. Освен това успехът на даден филм зависи изцяло от непредсказуемата публика. Дейвид Кук, професор в областта на филмовите изследвания в университета Емъри, казва: „Никога не се знае в даден момент какво ще развълнува публиката и ще ѝ се стори изключително интересно.“ Как тогава производителите на филми увеличават шансовете си за успех? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем някои основни неща за това как се прави един филм. *

Подготовка — поставя се основата

Подготовката обикновено отнема най–много време, но е един от най–важните етапи във филмопроизводството. Както е при всеки голям проект, подготовката е ключът към успеха. Производителите се надяват, че с всеки долар, похарчен при подготовката, се пести до голяма степен от сумата, необходима за самите снимки.

Подготовката на филма започва с идея за сюжета, който може да е измислен или да е основан на действителен  случай. Сценаристът записва сюжета и съставя сценарий. Той може да бъде преработван безброй пъти, преди да се стигне до крайния вариант, наричан окончателен сценарий. В окончателния сценарий са записани репликите на актьорите, както и кратко описание на действието. В него има и указания за някои технически подробности, като например движението на камерата и преходите между действията.

Още в първите етапи някой продуцент получава предложение да купи сценария. * Какъв сценарий може да заинтересува един продуцент? Например типичният филм за летния сезон трябва да се хареса главно на младежите. Затова продуцентът може да се заинтересува от такъв сюжет.

Още по–добре е сценарият да се харесва на хора от всякакви възрасти. Например филм с герой от комиксите вероятно ще привлече по–малките деца, които познават този герой. Родителите им несъмнено ще ги придружат на прожекцията. Как обаче производителите на филми ще привлекат и младежите? Лиза Мънди пише в списание „Вашингтон Пост“, че ключът към успеха е „по–предизвикателното съдържание“. Като включват неприличен език, сцени с много насилие и секс във филма, производителите „увеличават максимално възможността за големи печалби, като не пренебрегват никоя възрастова група“.

Ако сметне, че даден сценарий ще предизвика голям интерес, продуцентът може да го купи и да се опита да сключи договор с някой именит режисьор и с известен актьор (или актриса). Когато филмът е режисиран от известна личност и в него участва голяма филмова звезда, печалбите са големи. Дори в този начален етап от подготовката на филма известните имена могат да привлекат инвеститори, които са важни за финансирането на филма.

Друга част от подготовката са илюстрациите към сценария. Те представляват поредица от скици, представящи последователно различни сцени от филма, най–вече тези, в които има повече действие. Те служат като предварителен план за оператора и помагат да се спести много време при снимките. Като режисьор и сценарист, Франк Даръбонт казва, че „няма нищо по–ужасно от това да се суетиш из снимачната площадка и да пилееш ценно време, опитвайки се да прецениш къде да поставиш камерата“.

Много други въпроси трябва да се решат при подготовката. Например кои места ще се изберат за снимките? Ще трябва ли да се пътува? Как ще бъдат оформени и построени декорите за интериора? Дали ще са необходими специални костюми? Кой ще се грижи за осветлението, грима и прическите? А за звука, специалните ефекти и каскадите? Това са само някои от многото подробности, които трябва да бъдат разгледани, преди заснемането на дори един кадър от филма. Ако внимателно следиш списъка на участващите в създаването на някой касов филм, ще забележиш, че често зад кулисите са били заети стотици хора! Един техник, участвал в снимането на много филми, казва: „За да направиш един игрален филм, ти е нужен цял град от хора.“

Заснемането на филма

Заснемането на един филм може да отнеме много време, да е доста еднообразна работа и  да струва много пари. Всъщност дори само една пропиляна минута може да струва хиляди долари. Понякога актьорите, снимачният екип и оборудването трябва да стигнат до някоя отдалечена част на света. Независимо къде се правят снимките, това всекидневно поглъща голяма част от бюджета.

Осветителите, фризьорите и гримьорите са сред първите, които пристигат на снимачната площадка. Всеки ден преди снимките известните актьори биват подготвяни в продължение на няколко часа, за да излязат пред камерата. След това започва дълъг снимачен ден.

Режисьорът ръководи отблизо заснемането на всяка сцена. Дори една сравнително проста сцена може да отнеме цял ден. За повечето сцени в един филм се използва само една камера и затова те трябва да се повтарят отново и отново, за да бъдат заснети от различен ъгъл. Освен това заснемането на всеки кадър се повтаря многократно, за да се постигне най–добро изпълнение или да се изчисти от технически недостатъци. Всеки от тези повторни опити се нарича дубъл. За по–големите сцени може да се наложи да бъдат направени 50 или повече дубъла! По–късно, обикновено в края на снимачния ден, режисьорът преглежда всички дубли и преценява кои да бъдат запазени. За заснемането на един филм обикновено са необходими няколко седмици или месеци.

Следснимачната обработка — сглобяване на отделните части

При следснимачната обработка отделните части на заснетия материал биват обработени, за да бъдат свързани във филм. Първо  звукозаписът се синхронизира с картината. След това монтажистът събира необработените кадри в предварителен вариант на филма, наречен груб монтаж.

На този етап се добавят звуковите и визуалните ефекти. Специалните ефекти — една от най–сложните части във филмопроизводството — понякога се правят с помощта на компютърни графики. Резултатът е забележителен и много реалистичен.

Музиката, създадена за филма, също бива добавена при следснимачната обработка и в съвременните филми това е придобило още по–голямо значение. Едуин Блек пише в изданието „Филм Скор Мънтли“: „Филмовата индустрия днес изисква по–оригинална музика от всякога — при това нейната продължителност не е просто двайсетина минути или няколко секунди в драматичните моменти, а често е повече от час.“

Понякога филмът, който е бил обработен току–що, се прожектира пробно пред малка публика, може би приятели или колеги на режисьора, които не са участвали в продукцията. Въз основа на техния отклик директорът може да заснеме отново някои сцени или да ги премахне напълно. В някои случаи целият край на филма бива променен поради неодобрителната реакция на публиката при пробната прожекция.

Накрая завършеният филм може да се гледа по кината. Едва тогава става ясно колко голям успех ще има филмът. Но тук става дума за нещо по–важно от парите. Няколко последователни неуспеха може да провалят добрите перспективи пред един актьор и да съсипят репутацията на режисьора. Режисьорът Джон Бурман, работил дълги години във филмопроизводството, казва: „Видях как няколко от колегите ми се провалиха след поредица от неуспешни филми. Жестоката реалност на киноиндустрията е такава, че ако не печелиш пари за началниците си, ще изпаднеш в немилост.“

Разбира се, когато стоят пред киноафиша, повечето хора не мислят за въпросите, които засягат създателите на филми. Най–вероятно главната им грижа е: „Ще ми хареса ли този филм? Заслужава ли си цената на билета? Дали филмът няма да е шокиращ или отблъскващ? Подходящ ли е за децата ми?“ Как можеш да намериш отговор на тези въпроси, когато решаваш кой филм да гледаш?

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 6]

„Никога не се знае в даден момент какво ще развълнува публиката и ще ѝ се стори изключително интересно.“ — Дейвид Кук, професор в областта на филмовите изследвания

[Блок/Снимки на страници 6, 7]

РЕКЛАМАТА НА КАСОВИ ФИЛМИ

Филмът е завършен. Вече милиони хора ще могат да го гледат. Ще пожъне ли успех? Да разгледаме някои начини, по които филмопроизводителите се опитват да разпространят творението си и да го превърнат в касов филм.

◼ УСТНАТА РЕКЛАМА: Един от най–успешните начини да се създаде очакване за един филм е предаването на сведения за него от уста на уста. Понякога това започва месеци преди премиерата. Може би е било съобщено, че ще има продължение на филм, който вече е пожънал голям успех. Хората започват да се вълнуват: Ще играят ли същите известни актьори? Дали филмът пак ще е толкова добър (или лош), колкото е била първата част?

В някои случаи приказките започват заради спорен момент във филма, например когато сексуалните сцени са прекалено образни за филм, предназначен за широката публика. Наистина ли сцените са толкова лоши? Наистина ли филмът прекрачва всякакви граници? Филмопроизводителите извличат полза от безплатната реклама, която се получава при обсъждането на противоречащи мнения в обществото. Понякога разпалените спорове не допринасят за нищо друго, освен за огромната посещаемост на филмовата премиера.

◼ МЕДИИТЕ: По–традиционни средства за реклама са билбордовете, съобщенията във вестника, рекламите по телевизията, рекламите преди друг кинофилм и интервютата, в които звездите рекламират най–новия филм, в който са участвали. Днес Интернет е основно средство за филмова реклама. Филмовият критик Стив Пърсал пише: „Ако Дороти [героинята в „Магьосникът от Оз“] беше щракнала с мишката, вместо да удря петите си една в друга, щеше изведнъж да се намери в свят с огромно разнообразие от сайтове за филми, в които пише клюки за звездите, има сцени от най–новите филми, дадени са цените на билетите и програмата на кината.“

◼ ТЪРГОВИЯТА: Рекламните сувенири привличат вниманието към пускането на филма по екраните. Например, когато излезе филм за герой от комиксите, на пазара се появиха кутии за храна, чаши, бижута, дрехи, ключодържатели, часовници, лампи, игри и други предмети с този герой. Джо Систо пише в развлекателното списание на Американската асоциация на юристите: „Обикновено 40% от рекламните сувенири са разпродадени още преди филмът да бъде пуснат по екраните.“

◼ ДОМАШНО ВИДЕО: Дори един филм да не донесе голяма печалба по кината, по–късно това може да се компенсира при продажбата му на видеокасети и DVD. Брус Наш, който следи приходите от филмите, казва, че „продажбите за домашно видео съставляват от 40 до 50% от печалбите“.

◼ КАТЕГОРИЗАЦИЯТА НА ФИЛМИ: Филмопроизводителите са се научили да се възползват от категориите на филмите. Например някои неща могат да бъдат добавени нарочно към един филм, така че той да получи по–сериозна категория и да бъде определен за възрастни. От друга страна, могат да бъдат направени само няколко промени и филмът да може да се разпространява сред младежите. Лиза Мунди пише в списание „Вашингтон пост“, че категорията за младежи „се е превърнала в реклама: Киностудиите я използват, за да предадат на младежите и децата, които си мечтаят да са по–големи, посланието, че във филма ще има страхотни неща“. Категоризацията на филми създава известно „напрежение между поколенията, като съдържа предупреждение за родителите, а същевременно съблазнява децата“.

 [Снимки на страници 8, 9]

КАК СЕ ПРАВЯТ ФИЛМИТЕ

СЦЕНАРИЙ

ИЛЮСТРАЦИИ КЪМ СЦЕНАРИЯ

СНИМАЧНА ПЛОЩАДКА

КОСТЮМИ

ГРИМ

 МОНТАЖ

СПЕЦИАЛНИ ЕФЕКТИ

ЗАПИС НА МУЗИКАТА

СИНХРОНИЗАЦИЯ НА ЗВУКА

КОМПЮТЪРНА АНИМАЦИЯ