Кои филми ще гледаш ти?
Кои филми ще гледаш ти?
ОТНОШЕНИЕТО на хората към зачестилите през последните десетилетия сцени със секс, насилие и ругатни на екрана, е различно. Някои смятат определена сексуална сцена за неприлична, докато други твърдят, че това е изкуство. Някои казват, че насилието в даден филм е неуместно, а други заявяват, че е напълно уместно. Някои не одобряват ругатните в репликите на героите, докато други ги приемат за реалистични. Онова, което едни смятат за неприлично, други наричат „свобода да изразиш мнението си“. Като слушаш такива противоположни мнения, може да изглежда, че това са просто различни определения за дадена част от филма.
Съдържанието на един филм обаче не е просто предмет на маловажен спор. Това е нещо, за което хората трябва да са загрижени, и то не само родителите, а всички, които ценят високите морални стандарти. Една жена споделя: „Когато пренебрегна преценката си, че някакъв филм не е подходящ и въпреки всичко отида да го гледам, винаги след това ми се струва, че съм станала по–лош човек. Срамувам се от хората, които са измислили тези глупости, срамувам се и от себе си. Сякаш онова, което току–що съм гледала, ме е лишило от достойнството ми като човек.“
Установяване на стандарти
Тревогата относно съдържанието на филмите не е нещо ново. Още в началото на филмовата ера възникнало недоволство заради сексуалните намеци и насилието на големия екран. Накрая през 30–те години на XX век в САЩ започнал да действа закон, налагащ големи ограничения върху материала, който може да се показва във филмите.
Според „Нова британска енциклопедия“ този нов закон за филмите „бил изключително ограничаващ, тъй като забранявал показването на почти всичко, свързано с живота на един възрастен човек. Било забранено излъчването на ‘страстни сцени’, а за прелюбодейство, незаконни сексуални отношения, съблазняване и изнасилване дори не бивало да се намеква, освен ако не е крайно необходимо за развитието на сюжета и в края на филма извършителите не бъдат наказани“.
Що се отнася до насилието, във филмите било забранено „да се показват или да се обсъждат съвременните оръжия, да се показват
подробностите при едно престъпление, да се показва как служители на закона умират от ръката на престъпници, да се намеква за прекалена жестокост или избиване на хора, да се включват убийства и самоубийства, освен ако не са изключително необходими за развитието на сюжета. ... Никое престъпление не може да бъде представяно като оправдано, при каквито и да било обстоятелства“. Накратко казано, законът изисквал „да не излизат никакви филми, които ще понижат моралните стандарти на зрителите“.От ограничения до категоризация
През 50–те години на XX век много продуценти в Холивуд пренебрегвали този закон, смятайки правилата в него за остарели. Затова през 1968 г. законът бил заменен със система за категоризация на филмите *. Така не е необходимо да се избягва нещо в съдържанието на даден филм, а той бива означен, че е в категория „за възрастни“. Според Джак Валенти, който беше президент на Американската филмова асоциация в продължение на близо четири десетилетия, целта била „по този начин да се предупредят родителите, така че да преценяват сами кои филми да гледат децата им“.
С въвеждането на системата за категоризация паднаха всички бариери. Сексът, насилието и неприличният език заляха филмовите сценарии в Холивуд. Свободата във филмопроизводството им даде път и те вече не могат да бъдат спрени. Все пак се смяташе, че с помощта на филмовите категории обществеността е донякъде предупредена. Но дали категориите осигуряват достатъчно информация?
Какво не ни казва категорията на филма
Някои хора смятат, че с течение на времето системата за категоризация на филми е станала по–либерална. Това опасение беше потвърдено при едно проучване на Факултета по обществено здраве към Харвардския университет. Беше установено, че днес филмите, определени като приемливи за деца под 16 години, съдържат много повече насилие и отявлени сексуални сцени, отколкото филмите от същата категория само отпреди десет години. В заключение се казва, че „филмите в една и съща категория може да се различават значително по отношение на количеството и вида на неприличното съдържание“ и че „сама по себе си категорията въз основа на възрастта не осигурява достатъчно информация за наличието на насилие, секс и ругатни [във филма], нито за останалата част от съдържанието“. *
Родителите, които не се интересуват толкова какво гледат децата им в киното, може би не знаят какви неща са приети от обществото днес. Например един филмов критик описва главната героиня в един филм, който в САЩ бил определен като подходящ за младежи. Тя е „17–годишна независима девойка, която с удоволствие се напива всеки ден, взема наркотици, участва в оргии и прави бурен секс с момче, което е срещнала току–що“. Филми с такова съдържание съвсем не са рядкост. В списание „Вашингтон пост“ дори пише, че във филмите, определени като приемливи за младежи, е „съвсем нормално“ да се споменава оралният секс. Очевидно категорията на даден филм не бива да е единственият фактор, въз основа на който преценяваме съдържанието му. Съществува ли по–добро ръководство?
‘Мразете злото’
Категорията на един филм в никакъв случай не може да замести обучената от Библията съвест. Винаги, когато вземат решения, включително и във връзка с развлеченията, християните се стремят да следват библейския съвет от Псалм 97:10: ‘Мразете злото.’ Човек, който мрази злото, би сметнал за погрешно да се забавлява с неща, които Бог мрази.
Особено родителите трябва да са внимателни относно това какви филми позволяват на децата си да гледат. Би било наивно само да погледнат набързо категорията на даден филм. Възможно е филм в категорията, съответстваща на възрастта на детето * (Ефесяни 4:17, 18; 1 Йоан 2:15–17)
ти, да насърчава към ценности, които ти, като родител, не одобряваш. Това не е учудващо за християните, тъй като светът следва начин на мислене и на поведение, който е в противоречие с Божиите стандарти.Това не означава, че всички филми са лоши. Но би било добре да сме внимателни. Във връзка с това в броя на „Пробудете се!“ от 22 май 1997 г. (англ.) пишеше: „Всеки лично трябва да прецени внимателно нещата и да вземе решение, което ще запази съвестта му чиста пред Бога и пред хората.“ (1 Коринтяни 10:31–33)
Как да изберем подходящо развлечение
Как могат родителите да са внимателни в избора на филми, които да гледат с децата си? Да разгледаме следните изказвания на родители от цял свят. Мислите, които те споделят, могат да ти помогнат в усилията ти да осигуриш добро развлечение за семейството си. (Виж също блока „Други развлечения“ на 14 страница.)
Хуан от Испания казва: „Когато децата бяха по–малки, със съпругата ми винаги ходехме на кино заедно с тях. Никога не ги оставяхме да ходят сами или само с други младежи. Сега са вече по–големи, но не ходят на премиерите на филмите. Предпочитаме да изчакат, докато можем да прочетем отзивите за филма или да чуем мнението на наши приятели, на които имаме доверие. След това като семейство решаваме дали ще гледаме филма.“
Марк от ЮАР се стреми да разговаря открито относно филмите по кината със своя син на юношеска възраст. Той казва: „Със съпругата ми започваме разговора, като го питаме какво е мнението му за филма. Така можем да чуем какво мисли той и да разсъждаваме с него. В резултат на това успяваме да изберем филми, които да гледаме заедно.“
Рожерио от Бразилия също отделя време да обсъди с децата си филма, който са избрали, и заедно преценяват дали да го
гледат. Той казва: „Четем заедно рецензиите на филмовите критици. Ходя с тях до видеотеката и ги уча как по обложката на филма да разберат дали е неподходящ.“Матю от Великобритания е установил, че е полезно да разговаря с децата си за филмите, които те искат да гледат. Той казва: „Включвахме децата още от малки в разговорите за съдържанието на филмите, от които се интересувахме като семейство. Ако решението беше да не гледаме някой филм, не казвахме направо ‘не’, а със съпругата ми им обяснявахме защо сме решили така.“
Освен това някои родители са установили, че е полезно да проверяват в Интернет съдържанието на филмите. Има много уебстраници, които дават подробно описание на различни филми. Така може да се придобие по–ясна представа за това към какви ценности насърчава даден филм.
Ползата от добре обучената съвест
Библията говори за хората, които „са обучили своите способности за разбиране, така че да различават кое е правилно и кое погрешно“. (Евреи 5:14, НС) Следователно целта на родителите трябва да бъде да внедрят в децата си ценности, които ще им бъдат от полза при вземането на мъдри решения, когато ще имат свободата сами да избират развлеченията си.
Много младежи сред Свидетелите на Йехова са получили от родителите си прекрасно обучение в това отношение. Например Бил и Шери от САЩ обичат да ходят на кино с двете си момчета на юношеска възраст. Бил казва: „Като излезем от киносалона често обсъждаме филма като семейство. Говорим си за поуките в него и дали сме съгласни с ценностите, към които той насърчава, или не.“ Разбира се, Бил и Шери знаят, че трябва да избират внимателно какво да гледат. Бил казва: „Четем подробности за филма, преди да отидем да го гледаме, и не се срамуваме да излезем по средата на филма, ако в него има нещо неподходящо, което не сме очаквали.“ Бил и Шери смятат, че като включват децата си в отговорното вземане на решения, така те ще се научат да различават правилното от погрешното. Бил казва: „Те вече вземат по–мъдри решения,
когато избират филмите, които биха искали да гледат.“Подобно на Бил и Шери много родители помагат на децата си да обучават възприемателните си способности по отношение на развлеченията. Вярно е, че голяма част от онова, което предлага филмовата индустрия, не е приемливо. От друга страна, когато следват библейските принципи, християните се радват на ползотворни и освежаващи развлечения.
[Бележки под линия]
^ абз. 9 В много страни по света е приета подобна система за категоризация на филмите, при която се слага определен знак, показващ за коя възрастова група е подходящ филмът.
^ абз. 12 В допълнение на това категориите за филмите не са едни и същи във всяка страна. Някой филм, определен в една страна като неподходящ за младежи, в друга може да бъде оценен по–либерално.
^ абз. 16 Християните трябва да помнят също, че някои филми за деца и младежи може да съдържат елементи на магьосничество, спиритизъм или друг вид демонизъм. (1 Коринтяни 10:21)
[Блок/Снимки на страница 12]
„РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО“
„Когато бях по–малка, ходехме на кино заедно като семейство. Сега съм по–голяма и мога да ходя на кино без родителите си. Преди обаче да ми разрешат да отида, те искат да знаят кой филм ще гледам и за какво се разказва в него. Ако не знаят нищо за филма, четат рецензия за него или гледат рекламата му по телевизията. Събират и информация от Интернет. Ако преценят, че филмът не е подходящ, те ми обясняват защо смятат така. Дават ми възможност да изразя и своето мнение. Разговаряме открито и решаваме заедно.“ (Елоиз от Франция, 19–годишна)
[Блок/Снимка на страница 13]
ОБСЪДЕТЕ ВЪПРОСА!
„Ако родителите забраняват различни неща и не предлагат нищо полезно вместо тях, децата може да се опитат тайно да удовлетворят желанието си. Затова когато децата искат да гледат нещо, което не е подходящо, някои родители не им забраняват веднага, но и не им разрешават. Те оставят да мине време всички да се успокоят. Няколко дни подред, без да се ядосват, те обсъждат въпроса, като питат детето защо смята този филм за подходящ. След като семейството обсъди въпроса, младежите често се съгласяват с родителите си и дори им благодарят. После родителите им помагат да изберат нещо друго, на което да се насладят заедно.“ (Масаки, пътуващ надзорник в Япония)
[Блок/Снимки на страница 14]
ДРУГИ РАЗВЛЕЧЕНИЯ
◼ „Младите хора изпитват естественото желание да са със свои връстници, затова винаги се опитваме да намираме подходящи другари за дъщеря си, с които да общува, докато сме наоколо. В нашия сбор има много образцови младежи, така че я насърчаваме да си намира приятели сред тях.“ (Елиза от Италия)
◼ „Грижим се добре за развлеченията на децата си. Организираме ползотворни дейности, като например разходки, барбекю, пикници и събирания със събратя християни на всякаква възраст. По този начин децата ни виждат, че могат да се забавляват не само с връстниците си.“ (Джон от Великобритания)
◼ „Установихме, че събиранията с другите християни ни доставят истинско удоволствие. Децата ми обичат също да играят футбол, затова от време на време организираме мачове.“ (Хуан от Испания)
◼ „Насърчаваме децата да свирят на музикални инструменти. Освен това заедно играем тенис и волейбол, караме колело, четем и се събираме с приятели.“ (Марк от Великобритания)
◼ „Редовно ходим на боулинг като семейство, а също и с приятели. Освен това се опитваме веднъж в месеца да правим нещо специално като семейство. Родителите могат да избегнат проблемите, като бъдат наблюдателни.“ (Данило от Филипините)
◼ „Много по–вълнуващо е да отидеш някъде, отколкото просто да седиш на фотьойла и да гледаш някой филм. Следим кога в нашия град има културни изложби, автомобилни изложения и концерти. Такива събития ни дават възможност и да общуваме, докато сме там. Опитваме се също да не прекаляваме с развлеченията. Не само защото времето е ценно, но и защото прекалено многото развлечения отнемат от вълнението и интереса към събитието.“ (Джудит от ЮАР)
◼ „Не всичко, което другите деца правят, е подходящо за моите деца и аз се опитвам да им помогна да разберат това. В същото време със съпруга ми се стараем да им осигуряваме добри развлечения. Стремим се да не им даваме повод да казват: ‘Никъде не излизаме. Нищо не правим.’ Излизаме на разходки в парка като семейство и се събираме у дома с други хора от сбора.“ * (Мария от Бразилия)
[Бележка под линия]
^ абз. 47 За повече информация във връзка със събиранията с другите, виж броя на списание „Стражева кула“ от 1 юли 1993 г., 25–30 страница.
[Източник]
James Hall Museum of Transport, Johannesburg, South Africa
[Снимка на страница 11]
Провери рецензията на филма, ПРЕДИ да вземеш решение
[Снимка на страници 12, 13]
Родители, учете децата си да избират внимателно