Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Бях духовен водач на племето кикапу

Бях духовен водач на племето кикапу

Бях духовен водач на племето кикапу

РАЗКАЗАНО ОТ БОБ ЛИЙ УАЙТ–СТАРШИ

Родил съм се в град Маклауд (щата Оклахома в САЩ) през 1935 г. в „уикиъп“ — малка индианска колиба, направена от клони и покрита с дървесна кора и тръстика. Индианското ми име според езика на племето кикапу a е Пемѝтонуа, което означава „Течащ ручей“. Още като малко момче бях посветен в духовния живот на индианците. Как стана това?

БАЩАТА на майка ми, от рода на Водата, дълги години е бил духовен водач на хората от едно племе индианци кикапу в Оклахома. Такъв е бил и неговият баща преди него. Когато дядо умря, без да има син, дванайсетте вождове, или старейшини, на племето решиха, че най–големият от синовете на най–голямата дъщеря на покойния духовен водач ще заеме неговото място. Този син бях аз.

Как станах духовен водач

Обикновено новият духовен водач не заема поста си, преди да навърши трийсет години. Тогава той пости определено време, през което има видения или по някакъв друг начин получава просветление относно това как трябва да изпълнява духовните си задължения. Още от съвсем малък бях възпитан в духа на традиционната религия на племето кикапу. Наследих религиозните одежди и свещения вързоп — мѝшон. Той е наричан също медицински вързоп и представлява сбирка от религиозни атрибути, увити в животинска кожа. Дълъг е около шейсет сантиметра и прилича на овална топка за ръгби. Прекарвах много време в най–святата част на свещената шатра, където слушах откровенията на племенните вождове. Така че още като младеж станах новия духовен водач на племето кикапу.

Всичко това остави дълбок отпечатък в младия ми ум. Тъй като нито една от тези тайни не беше записана, сега религиозните традиции на много поколения бяха поверени единствено на мене. Ако бях изпълнил желанието на племенните вождове, все още щях да бъда с племето и да изпълнявам до ден днешен религиозните ритуали.

Аз обаче се преместих в Канзас, за да ходя на училище там. Това обезпокои старейшините и те се страхуваха, че ще ме изгубят в „света на бледоликите“. След като завърших училище, отидох в Лос Анджелис, където се събрахме отново с моята любов от детинство, Даян. Индианското ѝ име е Туно̀такуа, или „Въртящата се мечка“, от рода на Мечката. Нашите майки и бащите им бяха дългогодишни приятели. Оженихме се през септември 1956 г. Даян също е от религиозно семейство. Нейният дядо е въвел пейотизма в племето кикапу. (Виж блока на 22 страница.)

Пейотизмът

Пейотизмът е разпространен в много индиански племена днес. Куана Паркър (ок. 1845–1911 г.), духовен водач и вожд на куахадите от племето на команчите, „оказал голямо влияние за развитието и смесването на пейотизма с обичаите на индианците“. („Енциклопедия на индианските религии“) Като говорел ентусиазирано за опияняващото действие на кактуса пейот и за предполагаемите му лечебни сили, той успял да привлече много хора от индианските племена към пейотизма. Така че сред хората от племето кикапу, както и в други племена, традиционната религия и пейотизмът съществували едновременно.

Холивуд ме привлича

Когато живеехме близо до Лос Анджелис, бях доста деен в индиански клубове и общества и станах президент на някои от тях. Такива клубове бяха „Барабан и перо“, Индианското сдружение по боулинг и Националният индиански съюз по атлетика. Бях също в управителния съвет на Индианския център в Лос Анджелис.

Познавах и много холивудски знаменитости. Сред познатите ми бяха Коуди–Желязното око, известен с телевизионните си обръщения относно екологията, и Джей Силвърхийлс, който играеше индианеца Тонто в телевизионния сериал „Самотният рейнджър“. Най–известните филми, в които съм участвал, са „На запад подкарай фургоните!“ с Фес Паркър и „Другари“ с участието на Дийн Мартин и Джери Луис.

Двамата с Даян работихме за известно време в Дисниленд. Аз играех в десетминутни скечове на всеки кръгъл час. Даян казва с усмивка: „Всичко, което трябваше да правя, беше да се разхождам сред посетителите по цял ден, облечена като индианка.“

Друг подход към духовните неща

През 1962 г. една Свидетелка на Йехова разговаря с Даян и ѝ даде една малка брошура. Свидетелката многократно идваше, но Даян все си намираше оправдания. Когато Свидетелката я попитала дали иска да спре да я посещава, Даян си помислила: „О, да!“ Но тъй като искала да бъде любезна, вместо това казала: „О, не, разбира се!“ Така че Свидетелката продължи да я посещава. Даян винаги ми казваше какво е научила. Ако понякога пропускаше, аз питах: „Онази Свидетелка на Йехова минавала ли е? Какво ти каза?“

Веднъж жената казала на Даян, че в Обществената зала на Лос Анджелис ще се проведе събрание на Свидетелите на Йехова, на което ще бъде изнесен специален доклад. Тя предложила да гледа четирите ни деца, за да можем да отидем да чуем доклада. Понеже мислела, че няма да искам да отида, Даян дори не ми беше споменала за това. Но тъй като Свидетелката настоявала, накрая Даян ми каза. За нейно учудване аз отговорих: „Нима искаш да кажеш, че тази бяла жена ще остане тук да гледа децата ни и ще ги храни!“

Така отидохме на първото си събрание през 1969 г. Не разбирах всичко, което беше казано от сцената. Но онова, което ми направи силно впечатление, беше организацията — как беше възможно двайсет хиляди души да бъдат нахранени на обяд за толкова кратко време само с помощта на уредбата им за доброволна работа. Забелязах също, че нямаше расови предразсъдъци — черни и бели се наричаха един друг братя и сестри.

През август 1969 г. Свидетелите започнаха библейско изучаване с мене с помощта на книгата „Истината, която води към вечен живот“ b. Признавам, че имах скрити подбуди да се съглася да изучавам Библията. Тъй като участвах в няколко индиански организации, смятах, че за в бъдеще ще мога да изградя добра политическа кариера. Мислех си, че трябва да познавам Библията по–добре, защото политиците я познават и цитират. Днес разбирам колко малко знаят мнозина от тях за нещата от Божието Слово.

Голяма промяна в живота ми

След като започнах да изучавам Библията, нещата се развиха много бързо. Отписах се от всички клубове и сдружения, в които членувах, и знаех също, че трябва да прекратя всякакви връзки с предишната ми индианска религия. Спомням си как седнах да напиша писмото, в което да заявя това свое желание. Най–отгоре написах датата и после започнах: „Уважаеми...“, след което се спрях и дълго се чудех чие име да напиша. Накрая стигнах до извода, че писмото би трябвало да е написано до местния духовен водач, а това бях аз! Бързо реших този проблем, като написах просто „Мила мамо“. След това обясних на майка си в писмото, че повече няма да изповядвам тази религия, нито ще служа като духовен водач в нея.

Със съпругата ми се покръстихме като Свидетели на Йехова на 3 януари 1970 г. През 1973 г. станах старейшина в един от местните сборове. Ето че аз, бившият духовен водач на племето кикапу, сега поемах ръководството в нашия сбор на истинското поклонение на Йехова, Върховният владетел на вселената. През юли 1974 г. се върнахме да живеем в Маклауд (щата Оклахома), за да помогнем на други индианци да научат каква е истинската надежда за човечеството, както е посочена в Божието Слово, Библията.

Подобно на други племена, хората от племето кикапу също използват тютюн в поклонението си. Интересно е обаче, че не го пушат. Те само го поръсват върху огъня като тамян и вярват, че молитвите им ще се възнесат в небето с дима. Най–възрастните вождове от племето кикапу смятаха, че е лошо да се пуши тютюн и че пушенето с лула е светотатство, както и че лулата има европейски произход.

Питали са ме дали пазя свои снимки, на които съм облечен с одеждите си на индиански духовен водач. Всъщност, такива снимки не можеха да се правят поради страх, че магьосниците могат да злоупотребят с тях. През онези години всеки път, когато ми подстригваха косата, я заравяха и на никой друг не беше позволено да я докосва. Така тя не можеше да бъде използвана за магии, което за индианците е нещо много сериозно.

След като се оттеглих от религията на племето кикапу, местните вождове поеха духовната служба. Когато дванайсетте вождове, които ме бяха избрали за водач, умряха, на тяхно място дойдоха други и с течение на времето направиха някои промени в традиционната религия. Понастоящем само един вожд е жив и той вече е много стар. Що се отнася до мене, нямам никакво намерение да предавам на другите онова, на което ме учеха като момче.

Днес отделям голяма част от времето си да уча хората от всички племена и народи на Божието Слово. Тъй като съм целодневен служител, или пионер, имам привилегията да уча на Библията хората в много индиански резервати. Сред резерватите, които съм посетил, са Осахе в Оклахома и Мохаве, Хопи и Навахо в Аризона. С радост споделям с другите индианци, че животът, на който се надяват след смъртта, ще бъде на земята. С нетърпение очаквам възкресението на много индианци от миналите поколения, за да имам възможността да ги уча за новия свят на Бога. (Йоан 5:28, 29; 2 Петър 3:13)

[Бележки под линия]

a Названието „кикапу“ идва от дума със значение „хора, които се местят от място на място“. („Енциклопедия на индианците от Северна Америка“)

b Издадена от Свидетелите на Йехова.

[Блок/Снимка на страница 22]

Какво представлява пейотизмът?

Пейотизмът вече е възприет като вярата на индианците. Името му идва от кактуса пейот (на снимката вдясно), който расте главно в долината на река Рио Гранде в щата Тексас и в Мексико. Пейотизмът има над двеста хиляди последователи сред племената в Северна Америка. „Пейотизмът се заражда в древно Мексико и днес в религията са вплетени елементи на християнството, макар че тя си остава изцяло индианска.“ („Енциклопедия за индианците — история, култура, племена“) Двата основни ритуала в тази религия са Полумесецът и Пълнолунието. И в двата са вплетени „елементи от индианската култура и от християнството“. Ритуалът продължава цяла нощ, като обикновено започва в събота, когато група мъже сяда в кръг в едно индианско типи. Те ядат големи количества от горчивите на вкус пъпки на кактуса пейот, което предизвиква халюцинации, и пеят свети песни, съпроводени от ударите на барабан и ритмичното подрънкване на кратуна.

[Източник]

Courtesy TAMU Cactus Photo Gallery

[Снимка на страница 21]

Облечен като воин от племето кикапу

[Снимка на страница 23]

Със съпругата ми Даян днес