Паша сред бодлите

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЮАР

ДА ОТИДЕМ заедно в една област в ЮАР, наричана от южноафриканците Ноурсфелд. Този полусух район е получил името си от местното наименование на бодливите растения от семейство Млечкови, които растат в изобилие там. Както се вижда на снимката, фермерите в областта отглеждат добитък, като например ангорски кози, които са ценни заради бялата си вълна, наречена мохер. От нея се прави фина, но в същото време здрава тъкан, която се използва за най–различни стоки — от модерни дрехи до килими. Но как оцеляват тези животни в сухите области?

Растенията, сред които ходят козите, са разковничето за оцеляването на животните. Точно това растение от семейство Млечкови (Euphorbia coerulescens) осигурява над 40 процента от храната на козите през зимата. Но животните трябва да внимават да не се наранят, докато пасат сред острите бодли. Храната става по–достъпна, когато се научат да бутат бодлите с рогата си.

След обилни дъждове козите пасат растенията, които порастват около млечките. Но и това е опасно. В книгата си за Ноурсфелд фермерът Юргън Къри пише: „Ако ангорската коза със симпатичните си букли вълна се осмели да пасе хрупкавите растения, които растат под млечките и всред тях, може да се заплете в бодлите.“ Това може да има дори фатален край. „Ако лятното слънце е най–високо, козата няма да издържи повече от два часа“ — обяснява фермерът.

От време на време в областта има голяма суша. Тогава растенията от семейство Млечкови са жизненоважни. Фермерите минават с големи косачки през полетата и нарязват растенията на малки части. За козите е по–лесно и безопасно да ядат нарязаните млечки. Дивите животни също се включват в угощението. „По време на суша — обяснява Къри — антилопите куду с радост се възползват от предоставената им животоподдържаща храна. Често можеш да ги видиш край пътя по пътечките от млечен сок, получени при отрязването на растенията.  Страхът им от хората отстъпва пред нуждата им да се нахранят.“

Макар и по–малък, друг вид млечка (Euphorbia ferox) е покрит с толкова много остри бодли, че повечето животни не могат да достигнат до ядивните стъбла. Поради устойчивостта си на суша, тези растения също осигуряват така важната за оцеляване храна. Когато дълго време не вали, фермерите и работниците им ходят от растение на растение и изгарят бодлите с горелка или по други начини. Това е наистина изморителна работа. „Когато се махнат бодлите — се обяснява в книгата „Растенията в южноафриканските степи“, — домашните животни ядат с охота стъблата ... Антилопите спрингбок скоро се научават да ядат „обгорените млечки“ и преодоляват страха си от хората, често пасейки ... наблизо, докато те горят растенията.“

Като наблюдаваме как козите пасат сред млечките, не можем да не се възхитим на голямото разнообразие сред творенията на Йехова. Макар че тези растения от семейство Млечкови изглеждат неприветливи и опасни, от тях зависят много животни в този сух район.

[Снимка на страница 14]

Този вид млечки осигурява над 40 процента от храната на козите през зимата

[Снимки на страница 15]

Цъфнали млечки и опасните бодли в близък план