Древна клетва от съвременно значение

ОКОЛО 400 г. пр.н.е. гръцкият лекар Хипократ, който се смята за „баща на медицината“, написал Хипократовата клетва. Тези благородни етични принципи продължават да са в основата на лекарската професия и до днес. Това ли е, което знаеш и ти? Ако е така, то съвсем не си единственият, който вярва в тези твърдения. Но дали наистина те са верни?

Фактите навеждат на мисълта, че Хипократ вероятно не е автор на клетвата, която носи неговото име. Освен това лекарите днес не винаги се придържат към принципите, включени първоначално в нея.

Знае ли се кой в действителност написал тази древна клетва? Има ли тя някакво значение за нас днес?

Хипократ ли е написал клетвата?

Съществуват няколко причини да твърдим, че Хипократ вероятно не е написал клетвата. Например, в началото ѝ са призовани няколко божества. Но се смята, че Хипократ първи е разделил медицината от религията, като е търсел физически, а не свръхестествени причини за болестите.

Освен това няколко от забранените неща в клетвата не противоречат с медицината по времето на Хипократ. (Виж блока на 21 страница.) Например абортът и самоубийството тогава не били забранени чрез закон, нито били осъждани от повечето религии. Също този, който полага клетвата, обещава да остави операциите на хирурзите. Но „Хипократовият сборник“, за който се смята, че е съставен от медицински съчинения на Хипократ и други древни писатели, съдържа обяснения за хирургични техники.

Затова макар този въпрос да е все още обект на научни спорове, изглежда твърде вероятно Хипократовата клетва да не е написана от Хипократ. Философските възгледи, изразени в нея, съвпадат с идеите на питагорейците, които живели през IV век пр.н.е. и смятали живота за свещен, а хирургическата намеса за нежелателна.

В немилост и отново на почит

Независимо кой е нейният автор, няма спор, че клетвата е оказала голямо  влияние в медицината на Запад и особено в областта на етиката. Наричат я „връхна точка в развоя на представите за етика в медицината“, „основа за взаимоотношенията между лекар и пациент в развитите страни“ и „кулминация в професионалната етика“. През 1913 г. бележитият канадски лекар сър Уилям Ослър казал: „Не е толкова важно дали клетвата е от времето на Хипократ ... Цели двайсет и пет века тя е „кредото“ на лекарската професия и в много университети бъдещите лекари все още я полагат при завършването си.“

Но в началото на XX век клетвата изпаднала в немилост, вероятно заради научния напредък по онова време. В съпоставка с нарастващия стремеж към рационализъм, тя може би изглеждала остаряла и неприложима. Но независимо от научния прогрес, все още има нужда от етични насоки. Може би затова в последно време Хипократовата клетва отново зае своето достойно място в медицината.

Когато постъпват в медицински институт или завършват обучението си, много лекари  полагат Хипократовата клетва. Проучване, проведено през 1993 г. в американските и канадските медицински институти, показа, че в 98 процента от проучените учебни заведения се полага някакъв вид клетва. През 1928 г. тази цифра е била едва 24 процента. Подобно проучване в Обединеното кралство сочи, че в около 50 процента от институтите се използва клетва или клетвена декларация. В Австралия и Нова Зеландия данните са същите.

Промяна с течение на времето

През вековете Хипократовата клетва се е променяла, за да отразява вярванията на т.нар. християнство. Понякога промените се налагали с оглед на други проблеми, като например лечение на болни от чума. В по–ново време клетвата е променена в съответствие със съвременните схващания.

В много редакции на клетвата някои идеи, които вече нямат отношение към съвременната медицина, са премахнати, а други, които са от значение за днешното общество, са прибавени. Например днес в основата на лекарската професия е правото на пациента да взема решения за лечението си, но в древна Гърция този принцип не съществувал и затова не бил включен в Хипократовата клетва. В наши дни идеята за правата на пациента е важна част от много клетвени декларации.

Освен това взаимоотношенията между лекар и пациент са се променили и се обръща все по–голямо внимание на понятия като осведомено съгласие на пациента. Затова не е чудно, че малко медицински институти се придържат към Хипократовата клетва в първоначалната ѝ форма.

Други промени в клетвата са може би по–изненадващи. През 1993 г. едва 43 процента от положените клетви в САЩ и Канада включвали клауза, че лекарите ще бъдат държани отговорни за действията си, докато в повечето от съвременните редакции не се предвижда наказание при нарушение на етичните принципи. Дори още по–рядко се срещали забраните за евтаназия и аборт или призоваването на някакво божество, а само в три процента от клетвените декларации в проучените институти се забранявали половите контакти с пациенти.

Значението на клетвата

Въпреки многобройните промени в Хипократовата клетва, полагането на клетва често се смята за важна част от една професия, която се основава на благородни и високи нравствени идеали. Според гореспоменатото проучване от 1993 г. повечето клетви се съсредоточават върху това, че лекарите се посвещават на своите пациенти и обещават да дадат всичко от себе си в грижите за тях. Подобно изявление насочва вниманието към значението на моралните ценности в основата на лекарската професия.

Професор Едмънд Пелегрино пише в една уводна статия на списание „Медицински журнал на Австралия“: „Може би за мнозина лекарската клетва днес е само фрагмент от един древен идеал. Но част от този идеал все още живее в съзнанието на лекарите и служи като напомняне, че без него медицината би се превърнала в търговско, индустриално и пролетарско начинание.“

Въпросът дали Хипократовата клетва и основаните на нея съвременни клетвени декларации са приложими днес вероятно ще продължи да бъде обект на научни спорове. Но едно е сигурно — лекарската професия, която е посветена на грижите за болните, остава достойна за възхищение.

[Блок на страница 21]

ХИПОКРАТОВАТА КЛЕТВА

ВЪЗ ОСНОВА НА ПРЕВОДА НА ЛЮДВИК ЕДЪЛЩАЙН

Кълна се в Аполон — лечителят, и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.

Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без никакви задължения в бъдеще. Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай — никой друг.

Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.

Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя подобно нещо. Също така не ще дам на жена средство за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.

Няма да оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област.

В който и дом да вляза, ще бъде, за да помогна на болните, ще стоя далеч от всяко подозрение за умишлено нанесена вреда и за подкуп, а най–вече от любовни увлечения по жени или мъже, били те свободни, или роби.

Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.

И ако спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преизобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.

[Снимка на страница 20]

Страница от „Хипократовия сборник“

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Хипократ и страницата: Courtesy of the National Library of Medicine