Прага — опознай историческата ни перла

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЧЕХИЯ

ИСКАШ ли да посетиш град с над хилядогодишна история, в който можеш да видиш най–различни архитектурни стилове — от характерния за X век романски стил до готика, ренесанс, барок, рококо, класицизъм, неокласицизъм и възникналия през XX век сецесион? Тогава ела с нас в Прага, перлата на Централна Европа. Чешкият език съвсем не е лесен, но все пак ще е от полза да носиш разговорник. Но първо нека видим къде се намира Прага.

Разгледай картата на Европа. Намери Берлин, столицата на Германия, разположен в източната част на страната. На около триста километра на юг от него първият голям град, който виждаш в Чехия, е столицата Прага. Като продължиш на юг и на изток, ще видиш Виена (Австрия) и Будапеща (Унгария). Всички тези градове се намират само на няколко часа път с кола един от друг.

Прага е разположена на двата бряга на река Вълтава. За да ни е по–лесно, ще разделим централната част на града на пет района. (Виж картата на 23 страница.) Първият район се намира на висок хълм на западния бряг. Тук ще видиш Пражката крепост и селището Храдчани, което било основано край крепостта около 1320 г. В двора на крепостта се издига внушителната католическа катедрала „Св. Вит“, чийто строеж бил започнат през 1344 г., но завършил едва през 1929 г. В нея се съхраняват кралските скъпоценности и регалии и гробницата на княз Вацлав. За да стигнеш до крепостта, можеш да използваш градски транспорт или да ходиш пеш. Пътят до там е стръмен, затова си обуй удобни обувки. Докато си в крепостта, непременно посети необичайните малки къщички и магазините за подаръци на Уличката на златарите („Злата уличка“ на чешки). Те  били построени в края на XVI век за дворцовата стража. По–късно през XVII век в тях живели златари. Така уличката получила името си.

На юг от крепостта се намира кварталът „Мала Страна“. В един пътеводител се казва: „В този квартал има много великолепни дворци в стил барок и стари къщи с красиви релефни изображения.“ Прага е известна като „града на стоте кули“, макар че те са много повече, което ни напомня за времето, когато повечето чехи били религиозни. В „Мала Страна“ се намират някои от пражките църкви, в които обаче след края на комунистическия режим вече ходят малко хора. Сред най–известните е храмът „Св. Миклуш“. Неговият строеж продължил толкова дълго (от 1703 до 1761 г.), че архитектите му, които били баща и син, не доживели да го видят завършен.

На другия бряг на Вълтава

Над Вълтава минават най–малко седем моста, които водят към източната част на Прага. Най–известният е Карловият мост, който е пешеходна зона. Той е дълъг 520 метра и непременно трябва да го прекосиш, за да почувстваш духа на Прага. Отиди там рано сутринта и вечер, тъй като си струва да го разгледаш на различна светлина.

Този мост свързва „Мала Страна“ със Стария град, разположен на източния бряг. Карловият мост обикновено гъмжи от туристи, улични артисти и продавачи, които създават приятна атмосфера. Тук навярно ще чуеш добри чешки джазизпълнители, които свирят известни мелодии от Ню Орлеанс. Те дори продават компактдискове и касети със свои изпълнения. На друго място може да видиш студенти, които препечелват пари, като продават изящни порцеланови фигурки на най–известните сгради от площада в Стария град. С помощта на тези фигурки вкъщи можеш да си направиш макет на площада, където се намира и известният астрономически часовник.

Сега обаче обърни внимание на десетките статуи на католически „светци“, разположени от двете страни на моста. Те представят голяма част от историята на религията в Чехия. Първата статуя, издигната през 1683 г., е на Ян Непомук, а последната е на Кирил и Методий и била издигната през 1938 г. Но за много хора, които изследват Библията, най–забележителна е статуята на Христос от 1629 г. Защо тя е толкова специална?

Тази статуя е украсена с позлатен надпис на иврит, част от който са четирите еврейски букви, наречени тетраграма. Те представят Божието име, Йехова, което се споменава около 7000 пъти в Еврейските писания.

Старият град наистина ще те изненада

Пресичаш Карловия мост и минаваш под свода на кулата на моста (по пътя обърни внимание на скулптурата на птичката рибарче на източната фасада, която била любимият личен символ на Вацлав) и стигаш до Стария град, където трудно ще се сдържиш да не правиш снимки. В този район можеш да се любуваш на разнообразни архитектурни стилове. Ако тръгнеш направо, ще минеш по Карловата улица, която води до лабиринт от тесни, криволичещи улички с множество магазинчета и купувачи. Но обърни внимание и на сградите в стил ренесанс и барок.

Докато се възхищаваш на гледката, неочаквано ще стигнеш до площада в Стария град и първото нещо, което ще видиш, особено ако наближава кръгъл час, е тълпа от хора, вперили поглед в един часовник. Това е забележителният астрономически часовник на градската кула. Но не очаквай да е точен. Той бил направен, когато хората все още вярвали, че Земята е център на вселената и че Слънцето и звездите обикалят около нея.  Въпреки това той е уникално проектиран и изработен. a (Виж блока на тази страница.)

Нека отидем към централната част на площада, който ще те смае с красивите си сгради в различни архитектурни стилове. Площадът е толкова голям, че дори тълпите от хора изглеждат нищожни в сравнение с неговите размери. Тук има много забележителности. Не бързай, а прочети в пътеводителя си за сградите наоколо. Огромната църква с двете кули и множеството остри върхове, която се вижда в далечината, е Тинският храм, построен през 1365 г. За съжаление в рамките на тази статия не е възможно да опишем повече от красивите сгради на този забележителен площад, като например двореца на Голц–Кински, построен в стил рококо.

В центъра на площада се издига масивен паметник на чешкия религиозен реформатор Ян Хус (1372–1415 г.). Макар че бил католически свещеник, той си навлякъл гнева на висшите духовници, като се осмелил да изобличи покварените им нрави и да осъди продажбата на индулгенции. Въпреки обещанието, че нищо няма да му се случи, ако изложи възгледите си на Констанцкия събор, Хус бил осъден като еретик и изгорен на клада.

Еврейският квартал в Прага

Четвъртият район, който непременно трябва да посетиш, е Еврейският квартал, известен като „Йозефов“. Той бил кръстен по името на Йозеф II през 1784 г., когато гоненията на юдеите намалели. Една от най–забележителните сгради в този квартал е т.нар. Стара–нова синагога. Тя била построена около 1270 г. и е най–старата действаща синагога в Европа. Освен това тя е една от първите готически постройки в Прага. Можеш да влезеш в синагогата и ако се вгледаш внимателно, ще видиш Божието име на  иврит — но не се опитвай да снимаш. Ако нарушиш забраната да се снима, охраната може бързо да те съпроводи до изхода.

В този квартал се намира старо еврейско гробище, през чиито решетки можеш да видиш хиляди надгробни камъни с надписи на иврит. Наблизо се издига еврейското кметство със своите два часовника, единият от които е с римски цифри, а другият — с букви от еврейското писмо.

Разположената наблизо Пинкасова синагога „днес служи като паметник на 77 297 бохемски и моравски евреи, загубили живота си в нацистките газови камери“. Техните имена, сред които и имената на 36 000 евреи от Прага, са гравирани на вътрешните ѝ стени. („Пражкото изкуство и историческо минало“)

Древният „Нов град“

Последният район, който ще посетим, е Новият град („Нове Место“). Макар че се нарича нов, той всъщност бил основан през 1348 г. от Карл IV като пазар за коне. Най–прочутата забележителност тук е Вацлавският площад, известен като „търговския център на съвременна Прага“. Тук фасадите на някои сгради, като например красивия хотел „Европа“, са в стил сецесион, но най–силно впечатление прави издигнатата през 1912 г. статуя на Вацлав, яздещ кон.

Не можем да завършим посещението си в Прага, без да си спомним за нейното културно наследство, особено в областта на музиката. Затова непременно посети Националния театър и Държавната опера. Милиони почитатели на класическата музика са слушали симфонията „Из новия свят“ на Антонин Дворжак. Музеят на Дворжак се намира в една вила в стил барок, боядисана в червено и охра. Франц Лист писал, че признатият за „баща на чешката музика“ Бедржих Сметана е „композитор с истинско чешко сърце“. Той е известен най–вече със своя цикъл от симфонични поеми „Моето отечество“ и с тази част от цикъла, наречена „Вълтава“, в която реката, минаваща през Прага, е описана с езика на музиката. Музеят на Сметана се намира на брега на реката в Стария град.

В Прага можеш да се любуваш на още много забележителности. Трябва сам да се увериш в това. Ела и виж този град с над хилядогодишна история и културна традиция!

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 23]

Астрономическият часовник

Часовникът е разделен на три части. На всеки кръгъл час в най–горната му част се отварят два прозореца, през които можеш да видиш шествието на дванайсетте апостоли. Интересно е да се отбележи, че Юда Искариотски и Яков, синът на Алфей, са заменени от Павел и Варнава, които не са сред дванайсетте апостоли в Библията. Отдолу има фигура на скелет, символизираща смъртта. Скелетът дава начало на шествието на апостолите, като повдига и обръща пясъчния часовник, който държи в лявата си ръка. Има и други фигури, които се движат: кукуригащ петел, турчин, който си клати главата, Суетата, която се оглежда в огледало, и Алчността, представена като сребролюбив лихвар.

Освен това часовникът посочва времето според три астрономически системи: древна бохемска система (с арабски цифри), съвременна (с римски цифри) и вавилонска (с разделяне на деня на дванайсет части). Сега разбираш защо трябва да отделиш време да разгледаш този красив часовник.

[Карта на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Централна Прага

Пражката крепост и Храдчани

Мала Страна

р. Вълтава

Еврейският квартал

Старият град

Новият град

[Снимка на страница 22]

Надписът на иврит съдържа тетраграмата

[Снимка на страница 24]

Дворец в стил сецесион с барокови елементи

[Снимка на страници 24, 25]

Карловият мост

 [Снимка на страница 25]

Часовникът на градската кула и храмът „Св. Миклуш“

[Снимка на страница 25]

Катедралата „Св. Вит“ отвътре

[Снимка на страница 25]

Вацлавският площад