Въпроси на младите хора

Защо не се разбираме със съквартиранта ми?

„Аз съм прибран, много прибран човек. Но когато се върна вкъщи, съквартирантът ми се е изтегнал на пода, гледайки телевизия, и навсякъде са разпилени вестници и пуканки. Всеки път когато се връщам, пред очите ми изниква тази картина и си казвам „Не искам да влизам там“.“ — Дейвид.

„Съквартирантката ми беше разглезена. Тя сякаш смяташе, че с нас живеят прислужница и иконом. Освен това винаги искаше нещата да стават по нейному.“ — Рене a.

„КАТО се учиш да толерираш особеностите на някой непознат, това може да те научи на ... гъвкавост и на изкуството да правиш компромиси — се казва в статия от „Новини от САЩ и известия от света“. — Но процесът на учене често е болезнен.“ Тези, които някога са имали съквартирант, може да се съгласят.

Много студенти живеят със съквартирант, за да намалят високите разходи по образованието. Други младежи се нанасят при някого, понеже искат да са независими от родителите си. Много от младите b християни са избрали съквартирант, за да преследват духовни интереси. (Матей 6:33) Те откриват, че когато разделят разходите си с някого, това им помага да служат като целодневни евангелизатори. Да имаш съквартирант е понякога част от живота като мисионер и от службата в различните офиси на клоновете на Свидетелите на Йехова.

Представители на „Пробудете се!“ разговаряха с някои млади мъже и жени, които са живели със съквартиранти. Всички се съгласиха, че съквартирантът е много повече от някой, който ти помага с наема — той може да бъде източник на другарство, някой, с когото  да разговаряш и да вършите нещата заедно. „Стояхме до късно и си говорехме по женски или просто гледахме филми“ — си спомня Лин. „Съквартирантът може и да те насърчи — казва Рене. — Понякога, когато работиш, опитваш се да платиш всички сметки и да проповядваш, е хубаво да имаш съквартирант, който да те насърчава.“

Въпреки това да живееш със съквартирант, особено с някой, който отначало е напълно непознат, може да е голямо предизвикателство. В „Новини от САЩ и известия от света“ се казва относно обстановката в общежитията: „Въпреки големите усилия на много училища да изберат подходящи съквартиранти, често резултатите са незадоволителни.“ Наистина, знае се, че някои конфликти между съквартиранти дори са стигнали до насилие! Така че в Интернет се появяват уебсайтове, които позволяват на учащите се да дадат израз на привидно безкрайното си разочарование от своите съквартиранти. Защо животът със съквартирант често се оказва труден?

Да живееш с непознат

„Може да се каже, че да се преместиш при някой непознат е интересно преживяване — казва Марк. — Нямаш представа какъв ще бъде той.“ Наистина, мисълта да живееш с някого, с когото може да нямаш почти нищо общо, може да е доста обезпокоителна. Вярно е, че християните трябва да имат много общи неща и доста теми за разговор. Но дори и при това положение Дейвид признава: „Изпитвах много опасения да живея със съквартирант.“

Оказало се обаче, че съквартирантът на Дейвид имал подобен произход като неговия. Но не всички си подхождат така добре. Марк казва: „Първият ми съквартирант просто не говореше много. Когато делиш стаята с някого, наистина имаш нужда да си говорите. Но той мълчеше. Това започна много да ме дразни.“

Различията в произхода могат да причинят и друго напрежение. Лин казва: „Когато за първи път се преместиш, за да си самостоятелен, искаш да правиш нещата както на тебе ти харесва. Но скоро разбираш, че трябва да се съобразяваш с други хора.“ Да, като идваш от сигурното семейно гнездо на дома, може да е голям стрес да откриеш колко различно гледат другите хора на нещата.

Различен произход, различен подход

Много неща зависят от обучението, което човек е получил или не е получил от родителите си. (Притчи 22:6) Младият Фернандо казва: „Аз съм прибран човек, а съквартирантът ми е разхвърлян. Да вземем например гардероба: той обича да нахвърля нещата навсякъде. Аз обичам да закачам дрехите на закачалка.“ Понякога различията в стандартите са доста крайни.

Рене си спомня: „Имах съквартирантка, чиято спалня приличаше буквално на бунище! Имала съм и съквартирантки, които не почистваха масата след ядене и оставяха чиниите си в мивката два или три дена.“ Да, що се отнася до домашната работа, изглежда, че някои съквартиранти са въплъщение на думите от Притчи 26:14: „Както вратата се завърта на резетата си, така и ленивият на постелката си.“

От друга страна, да делиш стая с някой, който е на другата крайност относно чистотата, може също да не е много забавно. Млада жена на име Лий казва относно една съквартирантка: „Ако питаш нея, трябва да се чисти на всеки час. Аз в никакъв случай не съм разхвърляна, но понякога оставям разни неща, като например книги, на леглото си. Тя мислеше, че трябва да държи ситуацията под контрол.“

Съквартирантите също могат да имат и своя собствена представа за личната хигиена. Марк обяснява: „Съквартирантът ми става в последната минута. Изтичва до мивката, понамокря си косата и излиза.“

Различията в произхода и в личността могат да се отразят на избора на забавление и почивка. „Не харесваме един и същи вид музика“ — казва Марк за своя съквартирант. Когато има взаимно уважение обаче,  тези различия могат да бъдат полезни, като може би ще помогнат и на двамата съквартиранти да разширят вкусовете си. Но твърде често тези различия довеждат до конфликт. „Аз харесвам испанска музика — казва Фернандо, — но съквартирантът ми винаги я критикува.“

Проблем с телефона

Използването на телефона може да бъде една от най–големите причини за конфликт. Марк казва: „Искам да си лягам. Но съквартирантът ми стои до късно да говори по телефона. След време това може да стане досадно.“ По подобен начин и Лин си спомня: „Понякога приятелите на съквартирантката ми се обаждаха в три или четири часа сутринта. Ако нея я нямаше, аз трябваше да стана и да вдигна телефона.“ Какво било разрешението на проблема? „Погрижихме се всяка да има собствен телефон.“

Но не всички младежи могат да си позволят да имат собствен телефон и много от тях са принудени да си го делят. Това може да доведе до голямо напрежение. Рене си спомня: „Една от съквартирантките ми ходеше с едно момче и често говореше с часове по телефона. Един месец натрупа сметка от над 90 долара. Очакваше всяка от нас да плати част, тъй като се бяхме разбрали да си разделяме сметките по равно.“

Само да получиш достъп до телефона може да е друг проблем. „Живеех с по–голямо момиче — си спомня Лий. — И имахме само един телефон. Аз говорех през цялото време, тъй като имах много приятели. Тя никога не каза нищо. Мислех, че ако иска да използва телефона, ще ми каже. Сега разбирам, че съм била неразумна.“

Липса на личен периметър

„Всеки има нужда от известно време за себе си — казва Дейвид. — Понякога просто трябва да се излегна и да не правя нищо.“ Но да намериш моменти на уединение може да бъде предизвикателство, когато споделяш жилището си с някого. „Искам да имам време, през което да съм сам — се съгласява Марк. — Така че най–трудното за мене е липсата на личен периметър. Със съквартиранта ми имаме еднакъв график. Затова трудно може да се намери уединение.“

Дори Исус Христос понякога имал нужда да бъде сам. (Матей 14:13) Затова може да бъде разочароващо, когато присъствието на съквартирант прави четенето, изучаването и размишляването по–трудно, ако не и невъзможно. Марк казва: „Трудно е да учиш, понеже винаги нещо се случва. Той си кани приятели, говори по телефона, гледа телевизия или слуша радио.“

Но колкото и да е трудно да се справяш със съквартирант, хиляди млади хора успяват. В по–нататъшни статии от тази поредица ще обсъдим някои практични начини как да се извлече максимална полза от съжителството с някого.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 16, 17]

Различните музикални вкусове могат да бъдат предизвикателство

[Снимка на страница 18]

Ако не се съобразяваш с другия, това може да създаде напрежение