Разнообразието — необходимо за живота

ПРЕЗ 40–те години на 19–и век населението на Ирландия надхвърлило осем милиона, като така тази страна станала най–гъсто населената в Европа. Основен хранителен продукт там били картофите, от които най–широко разпространен бил един сорт, наречен ирландски картоф.

През 1845 г. земеделците както винаги засадили картофи от този сорт, но те били поразени от мана, която унищожила почти цялата реколта. „Повечето ирландци преживяха тази тежка година — писа Пол Рейбърн в книгата си „Последната жетва — генетичният хазарт, който застрашава да унищожи американското земеделие“. — Поражението дойде през следващата година. Земеделците нямаха друг избор и трябваше отново да засадят същия вид картофи. Не разполагаха с други сортове. Маната връхлетя отново, но този път с опустошителна сила. Страданието беше неописуемо.“ Историците смятат, че до един милион души умрели от глад, докато други милион и половина души емигрирали, повечето от които в Съединените щати. Тези, които останали в страната, страдали от непосилна бедност.

В южноамериканските Анди земеделците отглеждали различни сортове картофи, от които само някои били засегнати от мана. Затова там нямало епидемия. Несъмнено разнообразието на биологични видове и подвидове осигурява защита. Отглеждането на една–единствена култура е в противоречие с тази основна стратегия за оцеляване и излага растенията на болести или вредители, които могат да унищожат  реколтата в цяла една област. Ето защо много земеделци зависят толкова много от честата употреба на пестициди, хербициди и фунгициди, въпреки че подобни химически препарати често са вредни за околната среда.

Защо тогава земеделците заменят местното разнообразие на растения с един–единствен сорт? Обикновено това е резултат от икономическия натиск. Отглеждането на един–единствен сорт означава, че реколтата ще бъде събрана лесно, продуктите ще бъдат привлекателни на вид, няма да се развалят лесно и посевите ще имат висока продуктивност. Тази тенденция получи широко разпространение през 60–те години на 20–и век с т.нар. зелена революция.

Зелената революция

Чрез мащабни правителствени и корпоративни кампании земеделците в застрашените от глад страни бяха убедени да заменят разнообразните посеви с еднородни, високо продуктивни зърнени култури, най–вече с ориз и пшеница. Тези „чудодейни“ култури бяха приветствани като разрешение на световния глад. Но те не бяха евтини — цената на семената надвишаваше три пъти нормалните цени. Добивът също така беше тясно свързан с използването на химически вещества, включително на изкуствени торове, да не говорим за скъпата техника, като трактори например. Но все пак със субсидии, отпуснати от правителствата, зелената революция беше осъществена. „Въпреки че спаси милиони хора от гладна смърт — казва г–н Рейбърн, — днес [тя] застрашава безпроблемното изхранване на света.“

Всъщност зелената революция осигури кратковременни печалби с цената на дълготрайни рискове. Скоро във всички части на континентите започна отглеждането на една и съща култура и докато обилното използване на изкуствени торове спомогна за буйния растеж, то пестицидите унищожиха както вредителите, така и полезните насекоми. Използваните в оризищата токсични химически вещества погубиха риба, скариди, раци, жаби и годни за ядене билки и диви растения — повечето от които са ценни като допълнителни хранителни продукти. Използването на химически препарати доведе също до натравяния сред земеделците.

Ма Ван Хо, преподавател във Факултета по биология към Свободния университет в Обединеното кралство, писа: „Безспорно днес е, че засаждането на посеви от една–единствена култура, навлязло по времето на ‘зелената революция’, оказва неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие и безпроблемното изхранване във всички части на света.“ Според данни от Продоволствената и селскостопанска организация при ООН 75 процента от генетичното разнообразие, съществувало сред отглежданите растения преди едно столетие, днес са изгубени, главно поради индустриализирането на селското стопанство.

В едно списание, издавано от Института за наблюдение на света, е отправено предупреждението, че „екологичните рискове, които поемаме, като въвеждаме генетично еднообразие, са огромни“. Как могат да бъдат контролирани тези рискове? Необходими са учени в областта на селското стопанство и силни химически препарати, както и финансова помощ за земеделците. Но нищо не е сигурно. Генетичното еднообразие доведе до опустошителна паразитна болест по царевицата в Съединените щати и до загубата на 200 000 хектара ориз в Индонезия. Но преди няколко години започна нова революция в земеделието, която включва намеса в живота на много по–съществено ниво — гените.

 Генетичната революция

Изследванията в областта на генетиката поставиха началото на нова доходна промишленост, наречена най–общо биотехнологии. Както личи от названието ѝ, тя съчетава биологията и модерните технологии чрез такива методи като генното инженерство. Някои от новите биотехнологични компании, както биват наричани те, насочват усилията си в областта на селското стопанство и работят усилно, за да патентоват семена, осигуряващи висок добив, които издържат на болести, суша и слана, и които не се нуждаят от използването на вредни химически вещества. Ще бъде най–добре, ако тези цели могат да бъдат постигнати. Но някои хора изказват загриженост за културите, създадени по генетичен път.

„Генетичното разнообразие в природата е създадено в определени граници — се казва в книгата „Генното инженерство, храната и заобикалящата ни среда“. — Една роза може да се кръстоса с друг вид роза, но розата никога няма да се кръстоса с картоф. ... От друга страна, при генното инженерство обикновено биват вземани гени от един биологичен вид и биват сливани с гените на друг вид с цел да бъдат пренесени желани особености или отличителни черти. Това може да означава, например, подбирането на ген от полярна риба (например, камбала), който води до производството на химично вещество със свойствата на антифриз, и комбинирането му с гените на картоф или ягода, така че те да могат да издържат на слана. Днес е възможно растения да бъдат видоизменяни a с помощта на гени, извлечени от бактерия, вирус, насекомо, животно, или дори от човек.“ По този начин чрез биотехнологиите хората всъщност могат да преминат генетичните прегради, които разделят биологичните видове.

Подобно на зелената революция, това, което някои хора наричат генетична революция, също допринесе за проблема с генетичното еднообразие. Някои хора смятат, че този проблем дори се е задълбочил, тъй като генетиците могат да използват технологии, като например клонирането и изкуственото образуване на тъкани, чрез които биват създадени напълно идентични копия, или клони. В резултат на това остават опасенията относно унищожаването на биологичното разнообразие. Но видоизменянето на растенията по генетичен път повдига нови въпроси, например относно последиците, които те може да имат върху хората и върху околната среда. „Ние сляпо се насочваме към една нова ера в земеделските биотехнологии, като имаме големи очаквания, малки ограничения и почти никаква представа за възможните последици b“ — казва авторът на научна литература Джереми Рифкин.

От друга страна, способността за намеса в живота на генетично ниво е възможна златна мина и затова компаниите се надпреварват, за да патентоват нови семена и други видоизменени организми. Междувременно с неотслабваща сила продължава изчезването на различни видове растения. Както беше споменато по–рано, с цел да предотвратят едно възможно бедствие, някои правителства и частни учреждения създадоха хранилища за семена. Дали тези хранилища ще осигурят богато разнообразие от семена за засаждане и плодородна реколта за бъдещите поколения?

Хранилища за семена — гаранция срещу изчезването?

Служителите в Кралските ботанически градини в Кю (Англия) се заеха с начинание, което нарекоха „един от най–мащабните международни проекти за опазване на околната среда, който някога е бил предприеман“ — проекта Хранилище за семена на хилядолетието. Основните цели на този проект са: (1) до 2010 г. да бъдат събрани и съхранени 10 процента, или над 24 000 вида от семенните растения в света и (2) преди това да бъдат събрани и съхранени семена от растенията, разпространени в пределите на Обединеното кралство. В други страни също бяха създадени хранилища за семена, или хранилища за гени, както понякога биват наричани те.

 Биологът Джон Таксил казва, че най–малко 90 процента от милионите семена, складирани в тези хранилища, са от растения, които са ценни като храна и стока, като някои от тях са, например, пшеница, ориз, царевица, сорго, картофи, лук, чесън, захарна тръстика, памук, соя и други бобени растения. Но семената са живи организми, които са ценни само докато траят вътрешните им запаси от енергия. Така че доколко надеждни са хранилищата за семена?

Неприятности в хранилищата

Функционирането на хранилищата за семена изисква средства, които според г–н Таксил годишно възлизат на около 300 милиона долара. Но дори и тази сума може да бъде недостатъчна, отбелязва той, тъй като „едва 13 процента от семената биват складирани в подходящи условия, пригодени за дълготрайно съхранение“. Тъй като семената, които биват съхранявани при лоши условия, нямат дълга трайност, трябва да бъдат засадени рано, за да може да бъде събрано следващото поколение семена; в противен случай хранилищата се превръщат в морги за семена. Разбира се, тази работа изисква усилен труд, което само усложнява функционирането на хранилищата, които вече са затруднени във финансово отношение.

В книгата „Семената на промяната — живото съкровище“ се казва, че Националната лаборатория за съхранение на семена в Колорадо (САЩ) е „изправена пред многобройни трудности, сред които проблеми с електрозахранването, разваляне на техниката за замразяване и недостиг на персонал, поради което огромни, разхвърляни купове семена остават неописани“. Съществуването на хранилищата за семена зависи и от промените в политиката, икономическите спадове и природните бедствия.

Дълготрайното съхранение създава и допълнителни проблеми. В естествената за отглеждането им среда растенията имат ограничена, но все пак жизненоважна способност да се приспособяват и това им дава възможност да оцеляват във време на болести или други неблагоприятни условия. Но в защитената среда на хранилищата, след няколко поколения семената може да загубят част от тази приспособимост. Но все пак добре съхраняваните семена на много растения могат да траят столетия, преди да е необходимо да бъдат засадени. Въпреки подобни ограничения и несигурност, самото съществуване на хранилищата за семена отразява нарастващото безпокойство относно бъдещето на културите, които изхранват човечеството.

Разбира се, най–добрият начин да бъде намалено изчезването на растенията е да бъде защитена естествената за развитието им природна среда и да бъде възстановено разнообразието сред отглежданите култури. Но за да бъде направено това, казва г–н Таксил, трябва да „развием ново равновесие между нуждите на хората и тези на природата“. Но доколко е реалистично да мислим, че хората ще ‘развият ново равновесие’ с природата, докато в същото време с почти религиозна пламенност се стремят към промишлен и икономически прогрес? Както вече разбрахме, дори земеделието става част от изпълнения със съвременна техника, жаден за печалба свят на големия бизнес. Трябва да има друго разрешение на проблема.

[Бележки под линия]

 [Блок на страница 7]

Дали ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ са един „застрашен вид“?

„От 1950 г. броят на хората, занимаващи се със земеделие, намаля във всички индустриализирани страни, като в някои райони спадна с повече от 80 процента“ — се казва в списание „Световен наблюдател“. В Съединените щати, например, земеделците днес са по–малко от затворниците. Коя е причината за това масово отдръпване от обработването на земята?

Сред основните фактори са спадането на доходите, увеличаването на дълговете на земеделците, нарастващата бедност и навлизането на механизацията. През 1910 г. земеделците в Съединените щати получавали около четиридесет цента от всеки долар, който купувачите давали за храна, докато към 1997 г. делът на земеделците намалял до около седем цента. В списание „Световен наблюдател“ се казва, че хората, отглеждащи жито, „получават едва шест цента от всеки долар, с който е бил закупен хляб“. Това означава, че купувачите харчат за опаковката горе–долу толкова, колкото плащат на производителя за неговото жито. В развиващите се страни положението на хората, обработващи земята, е дори по–трагично. Един земеделец в Австралия или Европа може да вземе заем от някоя банка, за да се справи след тежка година; един земеделец от западната част на Африка навярно няма да може да пробва отново. Той може дори да не оцелее.

[Снимка на страница 7]

„Засаждането на посеви от една–единствена култура, навлязло по времето на ‘зелената революция’, оказва неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие и безпроблемното изхранване във всички части на света.“ — Г–н Ма Ван Хо

[Източник]

Фон: Министерство на земеделието в САЩ

Centro Internacional de Mejoramiento de Maíz y Trigo (CIMMYT)

[Снимка на страница 8]

Хранилището за семена на хилядолетието в Англия, в което биват съхранявани ценни семена от растения

[Източник]

© Trustees of Royal Botanic Gardens, Kew