Забравената слава на Византийската империя

В НЯКОИ ЕЗИЦИ ДУМАТА „ВИЗАНТИЙСКИ“ СЕ СВЪРЗВА С ИНТРИГИ, ПОТАЙНОСТ И ПРЕДАТЕЛСТВО. НО МАЛКО ХОРА ЗНАЯТ, ЧЕ ТОВА ПРИЛАГАТЕЛНО СЕ Е ОТНАСЯЛО ЗА ОБШИРНО ВЛАДЕНИЕ, КОЕТО ПРОЦЪФТЯВАЛО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА БЛИЗО ДВАНАДЕСЕТ ВЕКА.

ПО ВРЕМЕ на своя разцвет Византийската империя включвала в пределите си областите от Кавказ до Атлантическия океан, от Крим до Синай и от Дунав до Сахара. Много историци смятат, че тя съществувала от 4–и до 15–и век. Тази империя не само съхранила гръцко–римското духовно наследство, но също така имала важен принос в разпространяването на т.нар. християнство. В нея били създадени и систематизирани политически, социални и религиозни традиции, които съществуват и до днес.

Въпреки това тази могъща империя имала удивително скромно начало. От историческа гледна точка Византийската империя била продължение на Източната римска империя. Все още има спорове за това коя е точната дата на нейното възникване. Според някои историци първият византийски император бил Диоклециан (ок. 245 г. — ок. 316 г.), според други — Константин Велики (ок. 275–337 г.), а според трети — Юстиниан I (483–565 г.). Но повечето от тях са съгласни, че Византийската империя започнала да действа като отделна политическа сила през 330 г., когато император Константин преместил столицата на своята империя от Рим в Бизантион. Той преименувал града, като го нарекъл на себе си — Константинопол (днешен Истанбул).

Интересен е фактът, че нито владетелите, нито поданиците на империята наричали себе си византийци. Те се считали за римляни, или ромеи. Названието „византиец“ започнало да се използва едва след 14–и век.

 Бляскава столица

Един историк описва древния Константинопол като град с „богата слава и още по–богати притежания“. Разположен на Босфора — кръстопътя между Европа и Азия, — Константинопол заемал както един добре защитен полуостров, така и едно закътано пристанище в залива Златния рог. През 657 г. пр.н.е. гръцки колонизатори нарекли това място Бизантион на името на своя легендарен вожд Бизас. Повече от десет века по–късно градът бил наричан Новият Рим и по време на разцвета си между 6–и и 11–и век бил населяван от половин милион жители.

Този престолен град и важен кръстопът на световните търговски пътища предизвиквал възхищение у посетителите от Запада. Пристанището в Константинопол било препълнено с плавателни съдове. По пазарите били продавани коприна, кожа, скъпоценни камъни, ароматна дървесина, фигурки от слонова кост, злато, сребро, бижута, покрити с емайл, и подправки. Ето защо е разбираемо, че Константинопол предизвиквал завист у другите световни сили, поради което те многократно се опитвали да разрушат стените му. Преди победата на турците през 1453 г., само веднъж градът бил превзет от т.нар. християни от Четвъртия кръстоносен поход. „От началото на света никой никога не е виждал или спечелвал толкова ценно съкровище“ — възкликнал кръстоносецът Робер от Клари.

Трайно наследство

Може да те изненада това, че византийската система на управление, законите, религиозните вярвания и церемониалното великолепие днес продължават да оказват влияние върху живота на милиарди хора. Например, прочутият сборник с правни принципи на Юстиниан, наречен Корпус юрис цивилис (Система на гражданското право), станал основа на римското право в днешна континентална Европа. Чрез кодекса на Наполеон византийските правни принципи били пренесени в Латинска Америка и други страни, където все още имат голямо влияние.

Освен това византийските архитекти се научили да издигат големи куполи над площи с четириъгълна форма — метод, който се разпространил чак до Русия. Някои хора приписват на византийците дори това, че въвели употребата на вилица по време на хранене. През 11–и век във Венеция една византийска принцеса предизвикала силно учудване, като вместо да яде с пръсти, използвала вилица с два остри върха! Но векове по–късно яденето с вилица се разпространило сред заможните хора. Римските папи също се поддали на византийското влияние, като започнали да носят тиара, направена по модела на короната на византийския император. Подобно на това английските монарси възприели златното кълбо с кръст отгоре и скиптъра на императора.

Закон и ред

Византийската империя оставила след себе си и забележителна сбирка от методи на държавно управление. Бедните, например, били назначавани на работа в обществените фурни и в градините по пазарите. „Безделието води до престъпления“ — казвал император Лъв III (ок. 675–741 г.). Тъй като се смятало, че пиянството води до безредие и размирици, кръчмите били затваряни в осем часа вечерта. Според списание „Нешънъл джиографик“ „кръвосмешението, убийството, частното производство или продажба на мораво сукно (предназначено единствено за членовете на императорското семейство) или предаването на умението да се строят кораби на врагове можело да бъде наказано с обезглавяване, разпъване или удавяне в чувал, в който са сложени прасе, петел, усойница и маймуна. Продавачът, който не отмервал точно стоката, загубвал ръката си. Подпалвачите били изгаряни“.

 Интересен е и фактът, че подобно на днешните процъфтяващи страни, Византийската империя също осигурявала грижи за своите поданици от тяхното раждане до смъртта им. Императорите и заможните граждани полагали големи усилия, за да финансират болници, приюти за бедни и сиропиталища. Имало и приюти за разкайващи се проститутки, някои от които станали „светици“, и дори изправителни домове за морално паднали аристократки.

Една империя, процъфтяваща поради търговията

Тази щедрост отразявала благополучието, на което се радвала империята. Държавата упражнявала контрол върху цените, надниците и наемите. Жито било складирано за годините на слаба реколта. Чиновници проверявали мерките и теглилките, счетоводните книги и качеството на стоките в магазините. Укриването на запаси, контрабандата, измамата, фалшифицирането на пари и неплащането на данъците били строго наказвани.

Най–главният търговец и производител в империята бил самият император, който имал монопол върху сеченето на пари, направата на оръжие и изработването на прочутите луксозни византийски предмети. Самият Юстиниан поставил началото на прочутото производство на коприна в империята, за което били използвани копринени буби, изнесени тайно от Китай.

Правенето на застраховки и даването на кредит също били развити. Банковото дело било стриктно проверявано. Златният солид — монетата, въведена от Константин, — запазил стойността си в продължение на десет века! Той бил най–стабилната валута в историята.

Византийският императорски двор

Но защо в някои езици думата „византийски“ започнала да се свързва с интриги, потайност и предателство? Според историка Уилям Леки зад бляскавата фасада на византийския императорски двор стояла „една еднообразна поредица от интриги на свещеници, евнуси и жени, от отравяния, заговори, постоянна неблагодарност, непрекъснато братоубийство“.

Писателят Мърл Севъри отбелязва: „Заобиколен от евентуални узурпатори и убийци, никой император, комуто липсвали способности, не оставал твърде дълго като божи наместник на земята. От осемдесет и осемте императори от Константин I до Константин XI, тринадесет отишли в манастир. Тридесет други умрели насилствено — от глад, отравяне, ослепяване, бой с пръчка, удушване, промушване, разчленяване, обезглавяване. Черепът на Никифор I бил направен на посребрена чаша, от която българският хан Крум вдигал наздравици в чест на своите боляри [благородници].“

Дори „светецът“ Константин Велики заповядал да убият първородния му син, а по негово нареждане съпругата му била удушена, докато се къпела. Императрица Ирина (ок. 752–803 г.) била толкова завладяна от желанието си да задържи властта в свои ръце, че заповядала да ослепят сина ѝ и си присвоила неговата титла на император.

Пътят на падението

Но падението на империята не било резултат от политически интриги. Ренесансът, Реформацията и Просвещението, както и напредъкът в науката, довели до промени в европейските  страни, разположени на запад от империята. Във Византия обаче на промени от този род се гледало не само като на ерес, но в крайна сметка били приемани за престъпление против империята.

Освен това променящите се политически настроения започнали да оказват влияние. През седми век в Антиохия, Йерусалим и Александрия навлязъл ислямът. Нашествието на славяните на Балканите и завоеванията на лангобардите в Италия разделили Рим и Константинопол. Рим, лишен от подкрепата на византийския император, се обвързал с процъфтяващите германски области на запад. Губещата територии империя на Константинопол попадала все повече под гръцко влияние. След това, през 1054 г., гръцкият православен патриарх и римският католически папа се отлъчили един от друг поради теологически разногласия, като така довели до разкол между православната и католическата църква, които и до днес не са изгладили споровете си.

През 1204 г. империята претърпява нови беди. На 12 април на път за Йерусалим войските от Четвъртия кръстоносен поход извършват това, което историкът сър Стивън Рънсиман нарича „най–голямото престъпление в историята“ — разграбването на Константинопол. Горейки, грабейки и насилвайки в името на Христос, кръстоносците унищожили града и занесли плячката си във Венеция, Париж, Торино и в други центрове на Запада.

Изминали повече от петдесет години, преди византийците отново да си върнат Константинопол. По това време империята била бледа сянка на предишната си слава. Венеция и Генуа контролирали търговията ѝ. Не след дълго Византийската империя била подложена на натиск от страна на ислямските турци.

Този натиск довел до неминуемото падение на империята. На 11 април 1453 г. султан Мехмед II обсадил столицата, разполагайки около нея стохилядна войска и мощна флота. Наброяващите едва осем хиляди защитници на Константинопол отвръщали на нападението в продължение на седем седмици. След това, на 28 май, нашествениците нахлули през един слабо охраняван проход в защитния ров на града. На следващия ден столицата преминала в ръцете на врага. Твърди се, че завоевателят Мехмед се разплакал със сълзи и казал: „Само какъв град подложихме на грабеж и разрушение!“ Византийската империя паднала. Но нейното влияние остава и до днес.

[Блок на страница 23]

ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ И БИБЛИЯТА

Монашеството било едно от най–мощните религиозни течения в империята. Манастирите служели като центрове за преписване и съхранение на хиляди ръкописи на Библията. Три от най–значимите и най–пълно запазените библейски ръкописи — Ватиканският от 1209 г., Синайският (на снимката) и Александрийският (фон) — навярно били направени и съхранявани в манастирите и религиозните общини във Византия.

[Източник]

Двата ръкописа: Снимките са направени с разрешението на Британския музей

[Блок на страница 25]

РЕЛИГИЯТА ВЪВ ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ

Изказвайки се за близките взаимоотношения между църквата и държавата, Норман Дейвис пише в книгата си „История на Европа“: „Държавата и църквата били свързани в една неделима цялост. Императорът ... и патриархът били считани за светски и църковни стълбове на божествената власт. Императорът защитавал православната църква, а църквата възхвалявала императора. В страните от Запада няма съответствие на този ‘цезаропапизъм’.“

[Снимка]

„Света София“ (Истанбул) — преди време най–голямата византийска църква, която през 1453 г. била превърната в джамия, а през 1935 г. — в музей

[Блок на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ВАЖНИ СЪБИТИЯ

286 г. Диоклециан започва да управлява от Никомидия (Мала Азия)

330 г. Константин прави Бизантион столица на империята, като преименува града на Константинопол

395 г. Римската империя окончателно е разделена на Източна и Западна

1054 г. Религиозен разкол разделя гръцката православна църква от католическата църква

1204 г. Войските от Четвъртия кръстоносен поход плячкосват Константинопол

1453 г. Константинопол и империята са превзети от турците

[Карта на страница 22]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ЧЕРНО МОРЕ

КОНСТАНТИНОПОЛ

Никея

Никомидия

Ефес

Антиохия

Йерусалим

Александрия

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Областите в по–тъмен цвят са били част от империята в нейния разцвет (527–565 г.)

[Снимка на страница 22]

Историците спорят за това дали първият византийски император е бил (1) Диоклециан (2) Константин Велики, или (3) Юстиниан I

[Източник]

Музеят Лувър (Париж)

[Снимка на страница 25]

Илюстрация в ръкопис, изобразяваща обсадата на Константинопол през 1204 г.

[Източник]

© Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris

[Снимка на страница 25]

Златен солид (321 г.), поставен в центъра на едно украшение

[Източник]

Снимката е направена с разрешението на Британския музей