Как нашето семейство отново се обедини

Разказано от Ларс и Юдит Вестергард

ДОМЪТ им изглежда типичен за едно щастливо датско семейство — удобна къща с приятна градина, разположена в едно спокойно селце. В къщата е окачена голяма снимка на здравите и усмихнати деца на семейството.

Бащата, Ларс, е старейшина в един сбор на Свидетелите на Йехова. Съпругата му, Юдит, е пионерка (целодневна евангелизаторка). Макар че са щастлива брачна двойка, това не винаги е било така. Ларс и Юдит преминали през трудности и горчивини, които довели до развод и разделяне на семейството им. Днес обаче тяхното семейство отново е обединено. Защо? Те самите обясняват какво се случило.

Ларс и Юдит нямат против да разкажат защо се провалил бракът им и как били обединени отново. Те смятат, че техният случай може да помогне и на други.

Всичко започна много добре

Ларс: Когато се оженихме през април 1973 г., бракът ни беше истинско щастие. Целият свят изглеждаше отворен пред нас. Не познавахме нито Библията, нито Свидетелите на Йехова, но бяхме убедени, че можем да превърнем света в едно много по–добро място за живеене, ако всички хора работят достатъчно усърдно за тази цел. Затова се включихме в много политически дейности. Щастието ни нарасна, когато семейството ни се увеличи с три здрави и живи момчета — Мартин, Томас и Йонас.

Юдит: Заемах ръководна позиция в един отдел на административните служби. В същото време участвувах в политически и свързани с профсъюза дейности. Постепенно ми бяха дадени отговорни позиции.

Ларс: Що се отнася до мен, работех за един голям профсъюз и напредвах към важна позиция. Ние се издигахме в кариерите си и нищо не ни заплашваше.

Отчуждаване

Ларс: Но бяхме толкова погълнати от своите различни дейности, че прекарвахме все по–малко време заедно. Работехме за една и съща политическа партия, но в различни сфери. За трите ни момчета се грижеха други хора — или частно, или в детска градина. Тъй като и двамата мислехме за своите си неща, семейният ни живот стана неорганизиран. Ако се случеше и двамата да сме в къщи, често избухваха кавги на висок глас. Тогава започнах да употребявам алкохол като вид успокоително лекарство.

Юдит: Разбира се, все още се обичахме един друг, обичахме и децата, но любовта ни не беше развивана по начина, по който трябваше; тя изглежда изчезваше. Взаимоотношенията ни станаха много неприятни и вследствие на това страдаха децата.

 Ларс: При един отчаян опит да запазя семейството си реших да напусна работа. През 1985 г. се преместихме извън града в селото, където живеем сега. За известно време нещата се подобриха, но двамата със съпругата ми продължавахме да сме съсредоточени върху различни неща. Накрая, през февруари 1989 г., нашият шестнадесетгодишен брак завърши с развод. Семейството ни беше разрушено.

Юдит: Беше ужасно да виждаме как собственото ни семейство се разкъсва и как децата страдат. Бяхме толкова огорчени, че дори не можехме да постигнем съгласие за равни права над момчетата, и затова аз получих родителските права над тримата.

Ларс: Юдит и аз направихме няколко отчаяни опита да запазим заедно нашето рушащо се семейство. Дори се молехме на Бога за помощ. Но знаехме много малко за Бога.

Юдит: Молитвите ни накараха да си мислим, че Бог не ни слуша. Благодарни сме, че оттогава виждаме, че Бог слуша молитвите.

Ларс: Нямахме никаква представа, че трябва да положим сериозни усилия и да направим промени в себе си. Затова разводът стана тъжна действителност.

Неочакван обрат в живота на Ларс

Ларс: Докато живеех сам, се случиха събития, които доведоха до съвсем неочакван обрат за мен. Един ден приех две списания от Свидетелите на Йехова. Преди това автоматично отпращах Свидетелите. Но когато прегледах списанията, разбрах, че всъщност Свидетелите вярват и в Бога, и в Исус Христос. Това беше голяма изненада. Нямах никаква представа, че те са християни.

Горе–долу по същото време се преместих да живея с една жена, която бях срещнал. Оказа се, че преди е била Свидетелка на Йехова. Когато започнах да задавам въпроси, тя ми показа в Библията, че Йехова е името на Бога. Значи „Свидетели на Йехова“ означава „Свидетели на Бога“!

Жената уреди да присъствувам на публичен доклад в една Конгресна зала на Свидетелите на Йехова. Това, което видях там, наистина засили интереса ми. Посетих местната Зала на Царството, за да науча повече, и започнах да изучавам Библията. Не ми беше нужно много време, за да осъзная, че водя погрешен начин на живот, и затова си тръгнах от моята позната, и отидох да живея сам в родния си град. След известно колебание се свързах със Свидетелите на Йехова там и продължих изучаването си на Библията.

Но все още изпитвах известни съмнения. Дали Свидетелите на Йехова са наистина хора на Бога? Ами всички неща, които бях научил като дете? Тъй като бях възпитан като адвентист от седмия ден, се свързах с един адвентистки пастор. Той се съгласи да изучава с мен всяка сряда, докато Свидетелите на Йехова изучаваха с мен всеки понеделник. Това, което исках и от двете групи, беше ясно обяснение на четири конкретни теми: завръщането на Христос, възкресението, доктрината за троицата и начинът, по който трябва да бъде организиран сборът. Трябваха ми само няколко месеца, за да залича всички съмнения. Във всяка от четирите области — и във  всичко друго — единствено вярванията на Свидетелите на Йехова бяха напълно основани на Библията. Вследствие на това започнах радостно да участвувам във всички дейности на сбора и скоро се отдадох на Йехова. През май 1990 г. бях покръстен.

А Юдит?

Юдит: По време на кулминацията на нашата семейна криза бях започнала да ходя отново на църква. Когато чух, че Ларс ще става Свидетел на Йехова, изобщо не бях доволна. Най–малкият ни син, десетгодишният Йонас, понякога посещаваше баща си, но аз забраних на Ларс да води Йонас на събранията на Свидетелите на Йехова. Ларс се обърна към властите, но те бяха на моя страна.

Бях срещнала друг мъж. Освен това бях още по–заета с политиката и всякакви видове обществена работа. Затова ако по онова време някой беше говорил за вероятно обединяване отново на семейството ни, щеше да изглежда невъзможно.

В търсене на материал срещу Свидетелите на Йехова отидох при пастора от местната енория, който веднага си призна, че не знае нищо за Свидетелите и няма литература за тях. Каза ми само, че е по–добре да се държа настрана от тях. Това, разбира се, не промени отрицателните ми възгледи за Свидетелите на Йехова. Но тогава ми се наложи да се срещна с тях, по начин, който не бях очаквала.

Брат ми, който живее в Швеция, беше станал Свидетел на Йехова и бях поканена на неговата сватба в една Зала на Царството! Това преживяване доведе до основни промени във възгледа ми за Свидетелите. За мое учудване, те не бяха мрачните хора, които винаги си представях. Бяха любезни и щастливи, като дори имаха добро чувство за хумор.

Междувременно бившият ми съпруг, Ларс, се беше променил напълно. Той беше по–отговорен, прекарваше време с децата, беше любезен и сдържан в речта си и не пиеше прекалено, както по–рано. Личността му беше много привлекателна! Сега той беше точно такъв мъж, какъвто винаги съм искала да бъде. Мисълта, че вече не съм омъжена за него и че може би някой ден друга жена ще се омъжи за него, беше толкова потискаща!

Тогава планирах хитра „атака“. Веднъж, когато Йонас беше при баща си, се уговорих да отида да видя Йонас и Ларс с две от сестрите ми под претекст, че двете лели трябва да имат възможност да видят племенника си. Срещнахме се в един увеселителен парк. Докато лелите се грижеха за момчето, Ларс и аз намерихме една пейка и седнахме.

За моя изненада, веднага щом подех темата за нашето бъдеще, Ларс извади една книга от джоба си. Тя се наричаше Making Your Family Life Happy [„Направи семейния си живот щастлив“] a. Той ми подаде книгата и предложи да прочета главите за ролята на съпруга и съпругата в семейството. Той специално ми препоръча да потърся и стиховете.

После, когато станахме от пейката, поисках да хвана Ларс за ръка, но той любезно ми отказа. Ларс нямаше намерение да сключва нов брак с мен, без да знае възгледите ми за неговата нова вяра. Това малко ме обиди, но след това осъзнах, че нагласата му беше съвсем разумна и че това ще бъде и от моя полза, ако някога стане отново мой съпруг.

Всичко това ме накара да бъда още по–любопитна спрямо Свидетелите на Йехова. На следващия ден се свързах с една жена, за която знаех, че е Свидетелка, и се уговорихме тя и съпругът ѝ да ми дадат информацията, която исках за тяхната религия. Те имаха библейски отговори на всички мои въпроси. Имах възможност да видя, че това, което поучават Свидетелите на Йехова, е здраво основано на Библията. На всеки следващ въпрос трябваше да се предам пред истината.

През този период се отписах от евангелската лютеранска църква и прекратих политическите си дейности. Дори спрях да пуша. Това беше най–трудната от всички стъпки.  Започнах да изучавам Библията през август 1990 г. и през април 1991 г. бях покръстена като Свидетелка на Йехова.

Тяхната втора сватба

Юдит: Вече и двамата бяхме покръстени Свидетели. Макар че вървяхме по различен път, и двамата изучавахме Библията. Благодарение на нейните хубави учения, бяхме различни от това, което бяхме преди. Все още се интересувахме един от друг, може би още повече от преди. И ето, вече бяхме свободни да се оженим отново — и точно това направихме. Разменихме повторно обетите си, но този път в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова.

Ларс: Невероятното се случи — нашето семейство отново се обедини! Какво щастие и радост изпитвахме сега!

Юдит: На сватбата присъствуваха синовете ни, много роднини и много нови и стари приятели. Беше чудесно преживяване. Сред гостите имаше някои, които ни познаваха по време на предишния ни брак; те се радваха да ни видят отново заедно и бяха изненадани, като виждаха искрената радост сред Свидетелите на Йехова.

Децата

Ларс: След покръстването си имахме радостта да видим как двама от синовете ни избраха да отдадат живота си на Йехова.

Юдит: Йонас ценеше истината от Библията още откакто се запозна с нея като момче, когато посещаваше баща си. Беше само на десет години, когато ми каза, че иска да се премести при баща си, защото, както той самият обясни, „Татко следва Библията“. Йонас беше покръстен на 14 години. Той завърши образованието си и сега е целодневен проповедник.

Ларс: Най–големият ни син, Мартин, сега е на 27 години. Промените, които видя, че направихме, го накараха доста да се замисли. Той напусна дома ни и се установи в друга част на страната. Преди две години започна да изучава Библията с местния сбор на Свидетелите на Йехова. Само след пет месеца беше готов за покръстване. Той продължава с хубави планове за бъдещето си като християнин.

Средният ни син, Томас, не е понастоящем Свидетел на Йехова. Въпреки това ние го обичаме и имаме добри взаимоотношения с него. Той се радва за промяната, която настъпи в семейството ни. И всички ние сме съгласни, че благодарение на принципите, които ние, родителите, научихме от Библията, семейството ни отново се обедини. Каква благословия е за нас, че днес можем често да се събираме като семейство заедно под един покрив — трите момчета и двамата родители!

Животът ни днес

Ларс: Не казваме, че сме станали съвършени. Но научихме нещо — че любовта и взаимното уважение са ключови фактори в успешния брак. Основата, на която е изграден бракът ни сега, е много по–различна от предишната. Сега и двамата приемаме една власт над нас, защото и двамата съзнаваме, че живеем за Йехова. Юдит и аз се чувствуваме наистина обединени и гледаме с увереност в бъдещето.

Юдит: Мисля, че сме живо доказателство за това, че Йехова е най–добрият брачен и семеен съветник.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 18]

Ларс и Юдит по време на първата им сватба през 1973 г.

[Снимка на страница 19]

Три момчета изгубиха своето обединено семейство и го намериха отново

[Снимка на страница 21]

Ларс и Юдит днес, обединени отново чрез следването на библейските принципи