КОГАТО дал напътствия на учениците си как да проповядват добрата новина, Исус признал, че не всички ще приемат посланието за Царството радушно. (Лука 10:3, 5, 6) В службата си може да срещнем някои, които реагират остро или дори са агресивни. Затова може да ни е трудно да проявяваме състрадание към хората, на които проповядваме.

Състрадателният човек забелязва потребностите и проблемите на другите, съчувства им и иска да им помогне. Но ако състраданието ни към хората намалее, може да загубим пламенността си и да не сме толкова резултатни. От друга страна, като проявяваме състрадание, сякаш слагаме дърва в огъня и така поддържаме пламенността си силна. (1 Сол. 5:19)

Как можем да проявяваме състрадание дори когато не е лесно? Нека обсъдим три личности, достойни за подражание — Йехова, Исус и апостол Павел.

Вече хиляди години Йехова търпи укора, нанасян върху името му. Въпреки това той е „добър дори към неблагодарните и злите“. (Лука 6:35) Добротата му се вижда в неговото търпение. Йехова иска да бъдат спасени „всякакви хора“. (1 Тим. 2:3, 4) Макар че мрази злото, той счита хората за ценни и не иска никой да изгуби живота си. (2 Пет. 3:9)

Йехова разбира колко успешно Сатана заслепява невярващите. (2 Кор. 4:3, 4) Мнозина от малки са възприели погрешни вярвания и възгледи и поради тази причина им е трудно да приемат истината. Йехова иска да помогне на такива хора. Откъде знаем това?

Да помислим например как гледал на древните ниневийци. Въпреки че били жестоки хора, той казал на Йона: „Аз да не изпитвам ли жал за големия град Ниневия, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не правят разлика между ляво и дясно?“ (Йона 4:11) За Йехова ниневийците били в духовен мрак и от състрадание той изпратил Йона да ги предупреди.

Подобно на Йехова и ние считаме хората за ценни. Можем да му подражаваме, като се стремим да помагаме на всеки, дори и да изглежда, че няма да откликне.

Когато хората отхвърлят посланието ни, трябва да гледаме под повърхността и да се запитаме защо реагират по този начин.  Някои може да имат отрицателно мнение за Библията или християнството поради лошия пример на онези, които твърдят, че са християни. Други може да са чували лъжи за вярванията ни. Трети може да се страхуват, че ако ни приемат добре, ще бъдат подложени на нападки от познати или роднини.

Някои в службата може да реагират лошо заради трагични преживявания, които са ги съкрушили емоционално. Мисионерка на име Ким разказва: „В една част от района ни много хора са преживели война, в която са загубили всичките си притежания. Те нямат истинска надежда за бъдещето. Огорчени са и не се доверяват на никого. Там редовно се сблъскваме с противопоставяне. Веднъж дори ме нападнаха, докато проповядвах.“

Как Ким успява да проявява състрадание въпреки това отношение? Тя споделя: „Когато някой се държи грубо, си припомням думите от Притчи 19:11: ‘Прозрението на човека възпира гнева му.’ Като вземам предвид обстоятелствата на хората в района, изпитвам състрадание към тях. А и не всеки човек е враждебно настроен. В този район имаме и някои хубави повторни посещения.“

Може да се запитаме: „Как бих реагирал аз на посланието за Царството, ако бях на мястото на домакина?“ Представи си например, че постоянно чуваш лъжи за Свидетелите на Йехова. Тогава вероятно и ти щеше да реагираш отрицателно и щеше да се нуждаеш от състрадание. Като си припомняме заповедта на Исус да се отнасяме към хората така, както бихме искали те да се отнасят към нас, ще бъдем подтикнати да проявяваме съчувствие дори когато е трудно. (Мат. 7:12)

Апостол Павел проявявал състрадание дори към яростни противници. Защо? Защото знаел какъв бил преди. Той казал: „Преди бях хулител, преследвач и дързък човек. Но ми беше оказана милост, защото в невежеството си постъпвах така поради липса на вяра.“ (1 Тим. 1:13) Павел осъзнавал, че Йехова и Исус са му оказали голяма милост. Вероятно той можел да види себе си в някои от онези, на които проповядвал.

Понякога Павел попадал на хора с дълбоко вкоренени погрешни вярвания. Как реагирал? В Деяния 17:16 се казва, че докато бил в Атина, той „се възмущавал, като  виждал, че градът е пълен с идоли“. Апостолът обаче използвал онова, което го възмущавало, за да даде добро свидетелство. (Деян. 17:22, 23) Той приспособявал методите си на проповядване към различните хора, така че „да може на всяка цена да спаси някои“. (1 Кор. 9:20–23)

Можем да подражаваме на Павел, като вземаме под внимание погрешните възгледи и вярвания на хората и след това умело представяме „добрата новина за нещо по–добро“. (Иса. 52:7) Сестра на име Дороти казва: „В нашия район мнозина са били учени, че Бог е суров и осъдителен. Хваля такива хора за силната им вяра в Бога и после им показвам какво разкрива Библията за любовта на Йехова и обещанията му за бъдещето.“

Трябва да помислим също как да насърчаваме сътрудниците си в службата. Джесика обяснява: „Ако някой от нас има лоша случка, се опитвам да не се съсредоточавам върху нея. Вместо това насочвам разговора към нещо положително, като например добрите резултати от службата ни въпреки отрицателната реакция на някои хора.“

Йехова е наясно с предизвикателствата, които срещаме в службата. Колко ли се радва, когато подражаваме на милостта му! (Лука 6:36) Разбира се, той няма вечно да проявява състрадание. Можем да сме сигурни, че Йехова знае точно кога е подходящото време да сложи край на тази система. Дотогава проповедната ни дейност е неотложна. (2 Тим. 4:2) Нека продължаваме пламенно да изпълняваме задачата си и да проявяваме нежно състрадание към „всякакви хора“.