ХОРАТА обикновено искат да се радват на живота. Но в тези последни дни всеки се сблъсква с тежки проблеми. (2 Тим. 3:1) Някои постепенно губят радостта си заради несправедливости, лошо здраве, загуба на работа или на близък или се тревожат и измъчват поради други причини. Дори Божиите служители може да се обезсърчат и вече да не изпитват радост. Ако това се отнася и за тебе, как можеш да си върнеш радостта?

За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем какво представлява истинската радост и как някои са останали радостни въпреки изпитанията. След това ще научим какво можем да правим, за да запазим радостта си и дори да я увеличим.

Не бива да бъркаме радостта с това просто да сме весели и в добро настроение. Да разгледаме един пример: След твърде много питиета един пияница може да се смее неудържимо. Когато изтрезнее обаче, вече не му е смешно и той се връща към тъжната действителност. Моментното му приповдигнато настроение не е било истинска радост. (Пр. 14:13)

За разлика от това радостта е нещо дълбоко, тя е състояние на сърцето. Определя се като „чувство, предизвикано от получаването или очакването на нещо хубаво“. Радостта е състояние на щастие, което се запазва независимо дали условията около нас са приятни, или не. (1 Сол. 1:6) Всъщност човек може да е притеснен от нещо, но все пак да изпитва радост в сърцето си. Например апостолите били бити, защото говорили за Христос. Въпреки това „си тръгнали от Синедриона, радвайки се, че са били сметнати за достойни да понесат позор заради неговото име“. (Деян. 5:41) Очевидно те не се радвали заради боя. Но като служители на Бога, изпитвали истинска радост, че са му останали лоялни.

Ние не се раждаме с такава радост, нито я развиваме автоматично. Истинската радост е част от плода на Божия свети дух. С помощта на светия дух можем напълно да облечем „новата личност“, която включва това качество. (Еф. 4:24; Гал. 5:22) Като развиваме радост, ще можем по–добре да се справяме с трудностите в живота.

Йехова възнамерявал на земята да се случват хубави неща, а не лошите неща, които виждаме около нас днес. Но злите дела на другите не ограбват радостта му. Божието Слово казва: „Силата и радостта са в мястото, където живее.“ (1 Лет. 16:27) Освен това доброто, което вършат служителите на Йехова, „радва сърцето му“. (Пр. 27:11)

Можем да подражаваме на Йехова, като не се безпокоим прекалено, когато нещата  не се развият според очакванията ни. Вместо да губим радостта си, може да се съсредоточим върху хубавите неща, които имаме сега, и да чакаме търпеливо * по–доброто, което ще дойде в бъдеще.

В Библията намираме много примери на хора, които запазили радостта си при трудни обстоятелства. Авраам попадал в ситуации, в които животът му бил застрашен, и понасял трудности, причинени от други хора. (Бит. 12:10–20; 14:8–16; 16:4, 5; 20:1–18; 21:8, 9) Въпреки това радостта му не намаляла. Защо? Той пазел ясна в ума си надеждата да живее в новия свят под управлението на Месията. (Бит. 22:15–18; Евр. 11:10) Исус казал: „Вашият баща Авраам се радваше много на възможността да види моя ден.“ (Йоан 8:56) Можем да подражаваме на Авраам, като размишляваме за радостта, която ни предстои. (Рим. 8:21)

Подобно на Авраам, апостол Павел и сътрудникът му Сила били съсредоточени върху Божиите обещания. Те имали силна вяра и останали радостни въпреки лошите преживявания. Например, след като били жестоко бити и хвърлени в затвора, около полунощ двамата „се молели и възхвалявали Бога с песен“. (Деян. 16:23–25) Освен че черпели сили от надеждата си, Павел и Сила се радвали, че страдат заради името на Христос. Можем да им подражаваме, като помним каква ще е ползата, ако вярно служим на Бога. (Флп. 1:12–14)

Много от братята ни днес дават чудесен пример, като запазват радостта си въпреки изпитанията. Например през ноември 2013 г. мощният тайфун Хаян връхлетя централната част на Филипините и унищожи домовете на повече от 1000 семейства Свидетели. Джордж, чийто дом в град Таклобан бил напълно разрушен, казва: „Въпреки случилото се братята са щастливи. Не мога да опиша радостта, която изпитваме.“ Когато понасяме големи трудности, ще запазим радостта си, ако размишляваме какво прави Йехова за нас и сме му признателни. Какво друго ни е осигурил Бог, което ни дава основание да сме радостни?

Нима може да имаме по–голяма причина за радост от отношенията ни с Бога? Помисли само: познаваме Върховния владетел на Вселената. Той е наш Бог, Баща и Приятел! (Пс. 71:17, 18)

Ние също ценим дара на живота и способността ни да му се радваме. (Екл. 3:12, 13) Като разумни създания, които са привлечени от Йехова, разбираме Божията воля за нас. (Кол. 1:9, 10) Затова животът ни има истински смисъл и посока. От друга страна, повечето хора нямат ясна представа каква е целта на живота. Подчертавайки тази разлика, Павел писал: „‘Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито е идвало в сърцето на човека онова, което Бог е приготвил за онези, които го обичат.’ Но на нас Бог разкри това чрез духа си.“ (1 Кор. 2:9, 10) Не се ли радваме, че разбираме волята и намерението на Йехова?

Помисли какво още прави Йехова за народа си. Нима не сме щастливи, че греховете ни могат да бъдат простени? (1 Йоан 2:12) Заради Божията милост имаме жива надежда, че новият свят скоро ще дойде. (Рим. 12:12) Още сега Йехова ни осигурява чудесни братя и сестри, с които да му се покланяме. (Пс. 133:1) Божието Слово също ни уверява, че той защитава служителите си от Сатана и неговите демони. (Пс. 91:11) Ако размишляваме за всички тези благословии от Бога, радостта ни ще расте. (Флп. 4:4)

Може ли християнин, който вече е радостен, да изпитва повече радост? Исус казал: „Казвам ви това, за да изпитвате радостта, която и аз изпитвам, и вашата радост да бъде пълна.“ (Йоан 15:11) Тези думи показват, че е възможно да увеличим радостта си. Можем да сравним усилията ни в това отношение с подклаждането на огън. За да стане по–силен, трябва да слагаме дърва в него. По подобен начин, за да увеличим радостта си, трябва да подхранваме своята духовност. Помни, че радостта идва от Божия дух. Следователно ще изпитваш повече радост, ако редовно молиш Йехова за неговия дух и размишляваш върху вдъхновеното му Слово. (Пс. 1:1, 2; Лука 11:13)

Ще увеличим радостта си и като участваме в дейности, които са угодни на Йехова. (Пс. 35:27; 112:1) Това е така, защото сме направени „да се боим от Бога и да спазваме заповедите му, понеже това е цялото задължение на човека“. (Екл. 12:13) С други думи, създадени сме да вършим Божията воля. Ето защо, когато служим на Йехова, ние изпитваме най–голяма радост в живота си. *

Радостта от Бога не само ни кара да се чувстваме добре, но ни носи полза и в други отношения. Например небесният ни Баща ще е по–доволен от нас, като вижда, че му служим радостно независимо от проблемите в живота си. (Втор. 16:15; 1 Сол. 5:16–18) Освен това, ако изпитваме истинска радост, няма да водим материалистичен начин на живот, а ще се стремим да правим повече жертви за Божието Царство. (Мат. 13:44) Когато видим добрите резултати от това, ще изпитваме повече радост и задоволство и ще допринасяме за щастието на другите. (Деян. 20:35; Флп. 1:3–5)

„Ако си щастлив и удовлетворен от живота си сега, е по–вероятно да си здрав в бъдеще“ — писал един изследовател от Университета на Небраска в САЩ, коментирайки някои здравни проучвания. Това е в съгласие с Библията, където се казва: „Веселото сърце е благотворно лекарство.“ (Пр. 17:22) Наистина, ако увеличиш радостта си, вероятно ще имаш по–добро физическо здраве.

Въпреки че живеем в тежки времена, можем да изпитваме истинска и трайна радост с помощта на светия дух, който получаваме чрез молитва, изучаване и размисъл върху Словото на Йехова. Ние увеличаваме радостта си, като размишляваме върху настоящите си благословии, подражаваме на вярата на другите и се стремим да вършим Божията воля. Така за нас ще важат думите от Псалм 64:10, където пише: „Праведният ще се радва заради Йехова и ще намери убежище при него.“