СПОРЕД Моисеевия закон в определени случаи било подходящо юдеите да дават клетва. По времето на Исус обаче хората на практика потвърждавали всичко, което казвали, с клетва. Те го правели с цел думите им да звучат по–достоверно, но Исус два пъти осъдил този повърхностен навик. Вместо това той учел: „Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’, и като кажете ‘не’ — да бъде ‘не’.“ (Мат. 5:33–37; 23:16–22)

Според „Теологичен речник на Новия завет“, от пасажите в Талмуда, в които най–подробно се описва кои клетви са задължаващи и кои не, се вижда „колко обичайно било за юдеите да потвърждават всякакви свои изказвания с клетва“.

Исус не бил единственият, който заклеймил тази злоупотреба. Например юдейският историк Йосиф Флавий казал за една юдейска секта: „Въздържат се от клетви, смятайки ги за по–лоши от лъжесвидетелство, защото казват, че онзи, на когото не му вярват, без да е призовал Бога, вече е получил осъждане.“ Подобно на това в юдейската апокрифна книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (23:11) пише: „Човек, който се често кълне, ще се изпълни с беззаконие.“ Следователно Исус осъдил обичая да се дават клетви лекомислено. Ако винаги говорим истината, няма да се налага да се кълнем, за да звучат думите ни по–достоверно.