Ако само набързо прочете разказа, човек може да си зададе този въпрос. Всъщност обаче става дума за двама мъже с името Мемфивостей и ние можем да научим нещо от случилото се.

Израилският цар Саул имал седем синове и две дъщери. Първородният му син бил Йонатан, а по-късно от наложницата му Рицпа му се родил Мемфивостей. Интересно е, че Йонатан също имал син с името Мемфивостей. Така че Саул имал син и внук с еднакво име.

В един момент цар Саул се настроил срещу гаваонците, които живеели сред израилтяните, и се опитал да ги избие. Очевидно донякъде успял. Но това не било правилно, защото още в дните на Исус Навиев предводителите на израилтяните били сключили мирен договор с гаваонците. (Ис. Н. 9:3-27)

Този договор все още бил в сила по времето на Саул, но той го нарушил и навлякъл на себе си и своя дом „кръвна вина“. (2 Царе 21:1) Накрая, когато Давид станал цар, оцелелите гаваонци му разказали за случилото се. Давид ги попитал как може да изкупи голямото зло, което Саул им причинил, и така Йехова да благослови земята. Вместо пари гаваонците поискали седем от синовете на човека, „който замислял да ги унищожи“, да им бъдат предадени, за да ги убият, и Давид се съгласил. (2 Царе 21:2-6; Чис. 35:30, 31)

Саул и Йонатан вече били мъртви, но синът на Йонатан, Мемфивостей, бил жив. Той окуцял като дете при една злополука и нямал участие в нападението на дядо му срещу гаваонците. Давид и Йонатан били приятели и били сключили договор, от който щели да имат полза и потомците им. (1 Царе 18:1; 20:42) В повествованието се казва: „Царят пожали Мемфивостей, който е син на Йонатан, синът на Саул, заради клетвата, която Давид и Йонатан, синът на Саул, си дадоха пред Йехова.“ (2 Царе 21:7)

Все пак Давид удовлетворил молбата на гаваонците, като им предал двама от Сауловите синове, единият от които бил Мемфивостей, и петима от внуците му. (2 Царе 21:8, 9) По този начин Давид премахнал кръвната вина от земята.

Тази случка не е просто история. От нея можем да научим нещо. Божията заповед била ясна: „Не бива децата да бъдат наказвани със смърт заради бащите си.“ (Втор. 24:16) Йехова нямало да одобри стореното с двамата синове и петимата внуци на Саул, ако те били невинни. В заповедта се казвало още: „Нека всеки бъде наказан със смърт заради своя грях.“ Изглежда, тези седем потомци на Саул имали някакво участие в неговия опит за геноцид срещу гаваонците и затова платили за греха си.

От този разказ научаваме, че човек не може да извинява погрешното си поведение, като си мисли или казва, че просто е следвал инструкции. В Библията мъдро се посочва: „Изравни пътеката за краката си и нека пътищата ти бъдат утвърдени.“ (Пр. 4:24-27; Еф. 5:15)