ПРЕДИ повече от 3000 години патриархът Йов разбрал, че имаме какво да научим от небесните птици относно делата на Бога. Заради характерни особености в поведението им те често биват използвани в примери и метафори. От записаното в Библията за небесните птици извличаме важни поуки относно живота и отношенията си с Бога. Нека разгледаме някои примери.

За жителите на Йерусалим лястовиците, които правели гнездата си под стрехите на къщите, били обичайна гледка. Някои свивали гнезда в Соломоновия храм. Вероятно за птиците, които гнездели в района на храма, това било безопасно място, където всяка година необезпокоявани отглеждали малките си.

Писателят на 84 псалм, един от синовете на Корей, който служел в храма по една седмица на всеки шест месеца, забелязал гнездата в района на храма. Той копнеел да е като лястовица, чийто дом бил в храма на Йехова. Псалмистът възкликнал: „Колко обичам твоя велик шатър, о, Йехова, Боже на небесните войнства! Душата ми копнее и чезне по дворовете на Йехова. ... Дори птицата си е намерила дом и лястовицата — гнездо за себе си, където е положила малките си, близо до твоя велик олтар, о, Йехова, Боже на небесните войнства, Царю мой и Боже мой!“ (Псалм 84:1–3) Дали и ние заедно с децата си изпитваме подобен копнеж и благодарност, че можем редовно да се събираме с Божия народ? (Псалм 26:8, 12)

Пророк Йеремия писал, че „щъркелът в небесата знае определеното си време“. Той несъмнено бил запознат с миграцията на щъркелите, които минавали през Обетованата земя. Установено е, че през пролетта повече от 300 000 бели щъркела мигрират от Африка към северна Европа, като преминават през Йорданската долина. Биологичният им часовник ги кара да се върнат в летния си дом, където се размножават. Подобно на други прелетни птици те „спазват времето, когато трябва да се върнат“. (Йеремия 8:7)

„Истинското чудо на миграцията е, че е инстинктивна“, се казва в „Атлас на Колинс за миграцията на птиците“. Йехова Бог вложил в прелетните птици инстинктивна мъдрост относно сезоните, а на човека дал способността да разпознава времената и сезоните. (Лука 12:54–56) За разлика от щъркела, който има инстинктивна мъдрост, човекът се нуждае от познание от Бога, за да разбере значението на събитията в наши дни. Израилтяните по времето на Йеремия не обръщали внимание на случващото се около  тях. Бог посочил причината за проблема, като заявил: „Отхвърлиха словото на Йехова и каква мъдрост притежават тогава?“ (Йеремия 8:9)

Днес имаме изобилни доказателства, че живеем в „последните дни“, както ги описва Библията. (2 Тимотей 3:1–5) Ще подражаваш ли на щъркела, като разпознаваш в какво време живеем?

Библията много пъти говори за орела и внушителният му силует често може да бъде видян в Обетованата земя. От гнездото си на висока скала орелът „си търси храна, очите му виждат надалече“. (Йов 39:27–29) Зрението му е толкова силно, че той може да види заек от един километър.

Точно както орелът „вижда надалече“, така и Йехова може да вижда в далечното бъдеще. Затова Бог заявил: „От началото известявам какъв ще бъде краят и от древни времена — нещата, които още не са станали.“ (Исаия 46:10) Като се вслушваме в съветите на Йехова, можем да извлечем полза от несравнимата му мъдрост и от способността му да предвижда бъдещето. (Исаия 48:17, 18)

Библията сравнява хората, които се доверяват на Бога, с орли: „Онези, които се надяват на Йехова, отново ще придобият сили. Ще се издигат високо като с орлови крила.“ (Исаия 40:31) Орелът се издига, като използва въздушни течения, които се движат нагоре. Щом намери такова течение, орелът разперва криле и лети в кръг в него, като се издига все по–нависоко. Орелът не разчита на собствените си сили, за да се издига и рее на дълги разстояния. Онези, които се уповават на Йехова, могат да разчитат на него, тъй като той обещава да им даде „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Коринтяни 4:7, 8)

Малко преди смъртта си Исус се спрял, за да погледне юдейската столица. Той въздъхнал: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който убиваш пророците и пребиваш с камъни изпратените при тебе! Колко пъти исках да събера децата ти, както квачката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте.“ (Матей 23:37)

Един от най–силните инстинкти на птиците е да защитават малките си. Тези, които гнездят на земята, като домашните кокошки например, трябва винаги да са нащрек за опасности. Ако квачката забележи ястреб, тя надава силен предупредителен вик, при което пиленцата бързо се събират под крилата ѝ на безопасно място. Там новоизлюпените пиленца намират подслон от горещото слънце и проливните дъждове. По подобен начин Исус искал да предложи на жителите на Йерусалим духовен подслон и защита. Днес Исус ни кани да потърсим при него освежение и защита от бремето и тревогите на ежедневието. (Матей 11:28, 29)

Наистина можем да научим много от тези крилати създания. Когато ги наблюдаваш, се опитвай да си припомняш библейските метафори, свързани с тях. Нека лястовицата ти помага да цениш дома за поклонение на Йехова. Дръж се за надеждата от Бога, която ще ти помага да се носиш като орел. Търси при Исус духовна истина, която ще те пази, както квачката пази пиленцата си. И нека щъркелът ти напомня да внимаваш за значението на световните събития в наши дни.