Много хора мислят, че високообразованите и богатите имат сигурно бъдеще. Според тях висшето образование може да помогне на човек да е по-полезен за работодателя си, за семейството си и за обществото като цяло. Те смятат също, че доброто образование води до по-добре платена работа и че тези, които печелят повече пари, ще са щастливи.

Жан Чен от Китай казва: „Вярвах, че ми трябва висше образование, за да се измъкна от бедността, и че високоплатената работа ще ми гарантира щастлив и удовлетворяващ живот.“

За да подобрят шансовете си за сигурно бъдеще, много хора искат да учат в престижни университети, може би дори в чужбина. Тази тенденция се беше увеличила значително, докато COVID-19 не ограничи международните пътувания. В доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2012 г. се посочва: „Азиатците съставят 52% от студентите, които учат в чужбина.“

Често родителите правят големи жертви, за да може децата им да следват в чужда страна. Чишан от Тайван си спомня: „Родителите ми не бяха богати, но изпратиха и четирима ни в колеж в Съединените щати.“ За да плати за това образование, неговото семейство като много други изпаднало в големи дългове.

Образованието може да подобри донякъде живота, но много ученици и студенти са установили, че не носи очакваните резултати. Например след години на жертви и големи заеми мнозина не могат да намерят работата, която искат. В изследване на Рейчъл Мюи, публикувано в сингапурския вестник Business Times, се посочва: „Безработицата сред висшистите става все по-голям проблем.“ Чиенчие, който има докторска степен и живее в Тайван, казва: „Много хора са принудени да приемат работа, която няма нищо общо със специалността им.“

Тези, които успеят да си намерят работа по специалността, може все пак да установят, че животът им не се е развил както са се надявали. След като завършил университет в Обединеното кралство, Ниран от Тайланд си намерил работа в своята професионална област. Той споделя: „Както очаквах, дипломата ми помогна да започна работа с по-висока заплата. Но по-високата заплата изискваше повече усилия и повече време от моя страна. Накрая фирмата съкрати по-голямата част от служителите си, включително и мене. Осъзнах, че никоя работа не ти дава сигурност.“

Дори тези, които са богати или са постигнали така наречения хубав живот, се сблъскват със семейни трагедии, здравословни проблеми и икономическа несигурност. Кацутоши от Япония признава: „Имах много материални притежания, но бях разочарован от съревнованието, завистта и злобата сред хората.“ Лам, която живее във Виетнам, казва: „Виждам, че много хора се стремят към добре платена работа, за да имат финансова сигурност, но в действителност става обратното — изпитват несигурност, здравословни проблеми, емоционално изтощение и депресия.“

Като Франклин много са стигнали до извода, че има по-важни неща от стремежа към високо образование и богатство. Вместо да съсредоточават живота си върху материалните притежания, някои търсят по-добро бъдеще, като се стараят да са добри хора и да вършат добри дела. Дали такъв начин на живот ще гарантира сигурно бъдеще? На това ще отговори следващата статия.