Земетресения, урагани, терористични атаки, училищни престрелки — все по–често виждаме такива заглавия в новините. Разбира се, едно е да четеш за някакво бедствие, а съвсем друго е да преживееш нещо подобно. Какво можеш да направиш преди бедствие, по време на бедствието и след него, за да увеличиш шансовете си за оцеляване?

ВСЕКИ може да стане жертва на бедствие. Подготовката е най–важна за оцеляването. Но какво включва тя?

• Подготви се умствено. Приеми факта, че бедствия се случват и че е възможно ти и хората, които обичаш, да пострадате. Твърде късно е да се подготвяш, след като бедствието връхлети.

• Проучи какви бедствия биха могли да засегнат твоя регион. Разбери къде има убежища. Провери дали конструкцията на дома ти и местоположението му са безопасни, доколкото е възможно. Отстрани всичко, което може да предизвика пожар. Инсталирай датчици за дим и сменяй батериите им поне веднъж годишно.

• Подготви си провизии. В случай на бедствие може да няма електричество, вода, телефонни и транспортни услуги. Старай се резервоарът на колата ти винаги да е поне наполовина пълен и да имаш храна, вода и аптечка в дома си. (Виж блока „ Имаш ли всичко необходимо?“)

• Направи списък с телефонните номера на приятелите си, които живеят близо до тебе и по–далече.

• Подготви план за евакуация и го упражнявай. Проучи най–близките изходи в сградата, както и плана за евакуация в училището на детето ти. Определи места за среща със семейството си, например училище или библиотека. Най–добре е едното място да е близо до дома ти, а другото — извън квартала. Властите препоръчват семействата периодично да ходят пеша до тези места.

• Помисли как би могъл да помогнеш на другите, включително на възрастните и болните.

Джошуа, споменат в началото, споделя: „Когато избухна пожарът, повечето хора не изпаднаха в паника, а се бавеха. Някои изключваха компютрите си или си пълнеха  бутилки с вода. Един човек каза: ‘Може би просто трябва да изчакаме.’“ Въпреки колебливостта на другите Джошуа извикал: „Веднага трябва да се махнем оттук!“ Това помогнало на колегите му да се осъзнаят и те бързо го последвали. „Ако някой падне, вдигнете го и продължете. Ще се справим!“, продължил да вика Джошуа.

• Пожар. Стой колкото е възможно по–ниско и се насочи бързо към най–близкия изход. Димът намалява видимостта и повечето смъртни случаи са причинени от задушаване. Не започвай да събираш личните си вещи. Няколко секунди може да ти струват живота.

• Земетресение. Застани под здрава мебел или до вътрешна стена. Очаквай вторични трусове. Излез навън възможно най–бързо и стой далеч от сградите. Спасителните екипи може да се забавят с часове, затова се опитай да помогнеш на други, ако е възможно.

• Цунами. Ако изведнъж водата се отдръпне от брега, бързо отиди на високо място. Очаквай повече и по–големи вълни.

• Торнадо или ураган. Веднага потърси безопасно убежище.

• Наводнение. Не влизай в наводнени сгради. Не нагазвай и не шофирай във вода. Тя може да съдържа отпадни води и различни опасности като отломки, отворени шахти и паднали електрически стълбове.

• Знаеш ли? Само 60 см движеща се вода може да отнесе автомобил. Повечето смъртни случаи при наводнение са на хора, които се опитват да шофират през движеща се вода.

• Ако властите обявят евакуация, напусни веднага! Съобщи на приятелите си къде си, иначе може да рискуват своя живот, за да те търсят.

• Знаеш ли? Писането на съобщения може да е по–надеждно от гласовите телефонни услуги.

• Ако властите наредят всички граждани да останат в домовете си или в убежищата, недей да излизаш. При химическа, биологична или ядрена авария или атака остани вътре, изключи вентилацията и запечатай всички врати и прозорци. При ядрен взрив влез в най–ниската вътрешна част на сградата, за да намалиш излагането на радиация. Следи новините по телевизията и радиото. Не излизай, докато властите не обявят, че опасността е преминала.

За да се предпазиш от болести и опасности, вземи предвид следните предложения:

• Остани с приятели, ако е възможно, вместо в лагер.

• Поддържай добра хигиена на мястото, където живееш.

• Използвай лична защитна екипировка, когато разчистваш отломки. Ако е възможно, носи ръкавици, здрави обувки, каска и маска. Пази се от електрически кабели и неугаснали въглени.

• Поддържай нормалната си ежедневна рутина. Децата ти трябва да виждат, че си спокоен и положителен. Учи ги, играй си с тях и изучавайте Библията като семейство. Не се съсредоточавай само върху новините за трагедията и не изливай тревогите и безпокойството си върху близките си. Приемай помощ и помагай на другите.

• Приеми, че бедствията причиняват загуби. Когато оказват помощ, правителството и различни организации имат за цел да помогнат на хората да преживеят, а не да възстановят щетите им. За да запазим живота си, се нуждаем от чиста вода, храна, облекло и подслон. (1 Тимотей 6:7, 8)

• Потърси емоционална помощ. Емоционалните последствия обикновено проличават, щом отмине първоначалният шок. Симптомите може да са тревожност, депресия, промени в настроението, затруднения с мисленето и работата и проблеми със съня. Говори с добри приятели.

Джошуа преживял пожара на работното си място, но много от познатите му загубили живота си. Той получил помощ от християнските старейшини и от психолози. Джошуа казва: „Те ме увериха, че скръбта ми е част от естествения възстановителен процес и ще отмине. След шест месеца кошмарите намаляха. Други симптоми продължиха по–дълго.“

Бедствията засягат чувството ни за справедливост. Затова някои хора погрешно обвиняват Бога. Мнозина като Джошуа изпитват вина, защото те са оцелели, а други не. Той споделя: „Продължавам да се питам дали не можех да спася повече хора. Утеха ми носи вярата, че скоро Бог ще донесе пълна справедливост на земята и ще поправи всичко зло. Междувременно ценя всеки ден от живота си и правя каквото мога да го запазя.“ (Откровение 21:4, 5) *