Възпитанието означава наставляване и обучаване. Понякога това включва да поправиш погрешното поведение на детето. По–често обаче означава да формираш в него определени нравствени ценности, които да му помагат да взема правилни решения.

През последните години някои родители се въздържат да наставляват и поправят децата си, защото се страхуват да не навредят на самочувствието им. Но мъдрите майки и бащи определят разумни правила и учат децата си да ги спазват.

„За правилното развитие на децата е необходимо да им се поставят граници. Ако не ги поправяме, те ще са като лодка без кормило, която постепенно ще се отклони от курса или дори ще се преобърне.“ (Памела)

Бъди последователен. Ако детето ти не спазва правилата, трябва да има последствия. От друга страна, охотно го хвали, когато ги следва.

„Често хваля децата си, че са послушни, въпреки че в света това е рядкост. Така по–лесно приемат поправянето, когато се налага.“ (Кристин)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ (Галатяни 6:7)

Бъди разумен. Вземай предвид възрастта на детето, възможностите му и сериозността на постъпката. Последствията обикновено имат най–голям ефект, когато са свързани с грешката. Например, ако прекалява с употребата на телефона, може да му го отнемеш за някакъв период. Същевременно не превръщай в голям въпрос нещо малко само защото те дразни.

„Опитвам се да разбера дали детето ми умишлено е било непослушно, или просто е сгрешило. Има разлика между слабост, която трябва да се поправи, и грешка, която е достатъчно да се посочи.“ (Уендъл)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Не дразнете децата си, за да не се обезсърчат.“ (Колосяни 3:21)

Бъди любещ. На децата им е много по–лесно да приемат наставленията, като знаят, че главната подбуда на родителя е любовта.

„Когато синът ни грешеше, го уверявахме, че се гордеем с всичките му предишни правилни постъпки. Обяснявахме му, че грешката не го определя като човек, стига да се поправи, и че ние сме насреща да му помогнем.“ (Даниъл)

БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИП: „Любовта е дълготърпелива и милостива.“ (1 Коринтяни 13:4)