Печатите били малки гравирани уреди, с които се правел отпечатък, обикновено върху глина или восък. Те били с различна форма, като например конус, квадрат, цилиндър и дори животинска глава. Печатът бил знак за собственост или служел за удостоверяване на документи. Освен това с него се запечатвали чанти или отвори, като врати и входове на гробници, за да не бъдат отворени от някого.

 Печатите били изработвани от най–различни материали — кости, варовик, метал, полускъпоценни камъни или дърво. Понякога имената на собственика и на баща му били гравирани върху печата. Някои печати съдържали и титлата на притежателя.

 За да удостовери даден документ, собственикът на печата притискал гравираната му част върху глина, восък или друг мек материал, поставен върху документа. (Йов 38:14) Материалът се втвърдявал и така било по–трудно документът да бъде фалшифициран.

 Печатът можел да се дава на друг човек, като така той получавал власт да действа от името на собственика. Такъв бил случаят с фараона на древен Египет и евреина Йосиф, син на патриарха Яков. Йосиф бил роб в Египет. По–късно бил несправедливо хвърлен в затвора. След време обаче фараонът го освободил и го издигнал, като го назначил за управител на цялото царство. В Библията пише: „Фараонът свали своя пръстен–печат от ръката си, сложи го на ръката на Йосиф.“ (Битие 41:42) Тъй като този пръстен бил официален печат, Йосиф имал властта да изпълнява важната си задача.

 Йезавел, царицата на древен Израил, използвала печата на съпруга си, за да скрои заговор за убийството на мъж на име Навутей. От името на цар Ахав тя написала писма до старейшините, искайки от тях да обвинят невинния Навутей, че е проклел Бога. Тя запечатала писмата с царския печат и осъществила злия си план. (3 Царе 21:5–14)

 Със своя пръстен–печат персийският цар Асуир заверявал официалните си заповеди. (Естир 3:10, 12)

 Библейският писател Неемия отбелязва, че израилските князе, левити и свещеници слагали печата си върху даден писмен договор в знак на съгласие. (Неемия 1:1; 9:38)

 Библията споменава два случая, при които били запечатвани входове. След като пророк Даниил бил хвърлен в ямата на лъвовете, тя била затворена с камък. Тогава цар Дарий, владетелят на Мидия и Персия, „запечатал камъка със своя пръстен–печат и с пръстените–печати на своите първенци, за да не може нищо да бъде променено в случая на Даниил“. (Даниил 6:17)

 Когато тялото на Исус Христос било положено в гробница, враговете му „взели мерки гробът да бъде добре пазен, като запечатали камъка“, който затварял входа. (Матей 27:66) Ако това бил официален печат на римската власт, в такъв случай, според коментара на библейския изследовател Дейвид Търнър върху Евангелието според Матей, „печатът бил от глина или восък и покривал процепа между ... камъка и входа на гробницата“.

 Тъй като печатите от древността могат да ни разкрият много за миналото, археолозите и историците живо се интересуват от тях. Всъщност изучаването на печатите, наречено сфрагистика, се е превърнало във важен дял в науката.