1. Какви са приликите между първите християни и Свидетелите на Йехова днес?

 ПЪРВИТЕ християни свидетелствали пламенно. Сърцето им ги подбуждало да приемат помощта и ръководството на светия дух. Преследването не ги накарало да замълчат. И Бог богато ги благославял. Същото се отнася и за Свидетелите на Йехова днес.

2, 3. Защо книгата Деяния е забележителна?

² Несъмнено вълнуващата библейска книга Деяния ни насърчи и укрепи вярата ни. Тя е уникална, защото е единствената история на ранното християнство, записана под Божие вдъхновение.

³ В Деянията на апостолите се назовават 95 личности, 32 страни и области, 54 града и 9 острова. Книгата е завладяващ разказ за обикновени хора, високомерни религиозни фанатици, горделиви политици и яростни преследвачи. Но преди всичко в нея четем за своите братя и сестри от първи век, които въпреки житейските проблеми проповядвали пламенно добрата новина.

4. Какво ни свързва с апостол Павел, Тавита и други верни свидетели от древността?

⁴ Почти 2000 години ни делят от дните на пламенните апостоли Петър и Павел, обичания от всички лекар Лука, щедрия Варнава, смелия Стефан, добросърдечната Тавита, гостоприемната Лидия и още много други верни свидетели. Но с тях ни свързва нещо специално. Какво е то? Също като тях и ние имаме задачата да правим ученици. (Мат. 28:19, 20) Само каква чест е да участваме в тази дейност!

5. Къде започнали да проповядват първите последователи на Исус?

⁵ Нека да помислим за задачата, която Исус дал на последователите си. Той казал: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най-отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Първо с помощта на светия дух учениците свидетелствали „в Йерусалим“. (Деян. 1:1 — 8:3) След това под ръководството на духа дали свидетелство „в цяла Юдея и Самария“. (Деян. 8:4 — 13:3) Накрая започнали да известяват добрата новина „до най-отдалечените краища на земята“. (Деян. 13:4 — 28:31)

6, 7. Какво предимство в проповедната служба имаме пред събратята си от първи век?

 ⁶ Събратята ни от първи век не можели да използват цялата Библия в проповедната си служба. Евангелието на Матей не било на разположение поне до 41 г. Някои от писмата на Павел били написани, преди книгата Деяния да бъде завършена около 61 г. Но първите християни нямали нито личен екземпляр от цялото Свещено писание, нито различни издания, които да оставят на заинтересуваните хора. Преди да станат ученици на Исус, християните от юдейски произход били слушали четенето на Еврейските писания в синагогата. (2 Кор. 3:14-16) Дори те обаче трябвало да увеличават познанията си върху Писанието, тъй като в службата вероятно цитирали стиховете по памет.

⁷ Днес повечето от нас разполагат с личен екземпляр от Библията и с изобилие от библейска литература. Ние правим ученици, като известяваме добрата новина на много езици в 240 страни.

8, 9. а) Какво можели да правят Исусовите ученици благодарение на светия дух? б) Какво осигурява верният роб с помощта на Божия дух?

⁸ Когато заръчал на учениците си да свидетелстват, Исус казал: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас.“ Под ръководството на Божия дух, или действена сила, Христовите последователи впоследствие щели да известяват добрата новина по цялата земя. С помощта на духа Петър и Павел лекували болни, изгонвали демони и дори възкресявали мъртви! Но силата, която получили от светия дух, имала по-важна цел. Благодарение на нея апостолите и другите ученици можели да предават на хората точно познание, което носело вечен живот. (Йоан 17:3)

⁹ На Петдесетница през 33 г. Исусовите ученици говорели различни езици, както „духът им давал да говорят“. Така те свидетелствали за „величествените дела на Бога“. (Деян. 2:1-4, 11) Ние днес нямаме такава чудодейна способност. С помощта на Божия дух обаче верният роб осигурява библейска литература на много езици. Например всеки месец се отпечатват милиони екземпляри от списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, а нашият уебсайт jw.org съдържа основани на Библията издания и видеоматериали на над 1000 езика. Това ни дава възможност да известяваме „величествените дела на Бога“ на хора от всички народи, племена и езици. (Откр. 7:9)

10. Какво се прави от 1989 г. насам във връзка с превода на Библията?

¹⁰ От 1989 г. насам верният роб обръща специално внимание на издаването на „Превод на новия свят на Свещеното писание“ на много езици. Този превод на Библията вече е на разположение на над 200 езика и от него са отпечатани милиони екземпляри, като в бъдеще се очакват още повече. Едва ли всички тези усилия щяха да се увенчаят с успех без помощта на Бога и неговия дух.

11. Какво се прави във връзка с превеждането на изданията на Свидетелите?

 ¹¹ В преводаческата работа участват хиляди християнски доброволци в над 150 страни и региони. Това не бива да ни изненадва, понеже никоя друга организация не е ръководена от светия дух в даването на „пълно свидетелство“ по целия свят за Йехова Бог, неговия месиански Цар и установеното в небето Царство! (Деян. 28:23)

12. Как Павел и другите християни можели да дават свидетелство?

¹² Когато Павел свидетелствал на юдеите и езичниците в писидийска Антиохия, всички, които имали „правилна нагласа за вечен живот“, повярвали. (Деян. 13:48) В края на Деянията на апостолите Лука пише: „[Павел] проповядваше за Божието царство ... с пълна свобода на изказа и без никакви пречки.“ (Деян. 28:31) Къде свидетелствал апостолът? В самия Рим — столицата на господстващата по онова време световна сила! Независимо от методите, които използвали, първите последователи на Исус винаги свидетелствали с помощта и ръководството на светия дух.

13. Защо трябва да се молим, когато ни преследват?

¹³ Когато се сблъскали с преследване, първите ученици на Исус помолили Йехова за смелост. С какъв резултат? Те се изпълнили със светия дух и смело говорили Божието слово. (Деян. 4:18-31) Ние също се молим за мъдрост и сила да продължаваме да свидетелстваме въпреки преследването. (Як. 1:2-8) Тъй като се радваме на Божията благословия и помощта на светия дух, ние постоянстваме в службата за Царството. Нищо не може да спре проповедната дейност — нито силно противопоставяне, нито жестоко преследване. Когато ни преследват, трябва да се молим за светия дух и за мъдрост и смелост да известяваме добрата новина. (Лука 11:13)

14, 15. а) Какво станало в резултат на „бедите, започнали със Стефан“? б) Как в наши дни много хора в Сибир научиха истината?

¹⁴ Стефан свидетелствал смело, преди да бъде убит от враговете си. (Деян. 6:5; 7:54-60) При последвалото „голямо преследване“ всички ученици освен апостолите се разпръснали из цяла Юдея и Самария. Но това не спряло проповедната дейност. Филип отишъл в Самария, за да „проповядва за Христос“, и пожънал чудесни резултати. (Деян. 8:1-8, 14, 15, 25) Освен това четем: „Онези, които се разпръснаха поради бедите, започнали със Стефан, стигнаха чак до Финикия, Кипър и Антиохия, но не говореха словото на никого, освен на юдеите. Между тях обаче имаше мъже от Кипър и Киринея, които отидоха в Антиохия и започнаха да разговарят с хората, говорещи гръцки, като известяваха добрата новина за Господаря Исус.“ (Деян. 11:19, 20) Така преследването допринесло за разпространението на посланието за Царството.

¹⁵ В наши дни стана нещо подобно в бившия Съветски съюз. Особено  през 50-те години на XX век хиляди Свидетели на Йехова бяха изселени в Сибир. Тъй като бяха разпръснати в различни селища, добрата новина постепенно се разпространи в тази огромна област. Едва ли толкова много Свидетели щяха да намерят необходимите средства да изминат до 10 000 километра, за да проповядват! Но правителството само̀ ги изпрати на другия край на страната. Един брат казва: „Всъщност самите власти дадоха възможност на хиляди искрени хора в Сибир да научат истината.“

16, 17. Какви доказателства за благословията на Йехова върху проповедната дейност намираме в книгата Деяния?

¹⁶ Йехова несъмнено благославял първите християни. Павел и другите садели и поливали, но „Бог причинявал растежа“. (1 Кор. 3:5, 6) Книгата Деяния съдържа редица доказателства за този растеж, постигнат благодарение на благословията на Йехова върху проповядването на добрата новина. В нея например четем: „Словото на Бога растеше и броят на учениците в Йерусалим се увеличаваше много.“ (Деян. 6:7) С разрастването на свидетелската дейност, за сбора в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпило „мирно време за изграждане“ и като живеел „със страх от Йехова и с утеха от светия дух“, сборът нараствал постоянно. (Деян. 9:31)

¹⁷ В сирийска Антиохия юдеите и хората, говорещи гръцки, чули истината от смели свидетели. В Деяния пише: „Ръката на Йехова беше с тях, и мнозина повярваха и се обърнаха към Господаря.“ (Деян. 11:21) Относно по-нататъшния напредък четем: „Словото на Йехова растеше и се разпространяваше.“ (Деян. 12:24) И благодарение на пълното свидетелство, което Павел и други християни давали сред езичниците, по могъщ начин словото на Йехова „растяло и побеждавало“. (Деян. 19:20)

18, 19. а) Откъде знаем, че „ръката на Йехова“ е с нас? б) Посочи пример, показващ, че Йехова подкрепя служителите си.

¹⁸ „Ръката на Йехова“ несъмнено е и с нас днес. Ето защо толкова много хора приемат истината и символизират отдаването си на Бога чрез покръстване. Освен това единствено с Божията помощ и благословия можем да понасяме силно противопоставяне, понякога дори яростно преследване, и да продължаваме да изпълняваме службата си подобно на Павел и другите християни от първи век. (Деян. 14:19-21) Йехова Бог винаги ще ни помага. „Вечните му ръце“ ще ни поддържат във всички изпитания. (Втор. 33:27) Нека помним също, че заради великото си име Йехова никога няма да изостави своя народ. (1 Царе 12:22; Пс. 94:14)

¹⁹ Следният пример е доказателство за това: По време на Втората световна война нацистите изпратили брат Харалд Абт в концентрационния лагер Заксенхаузен, понеже проповядвал. През май 1942 г.  служители на Гестапо отишли в дома на жена му Елза, арестували я и взели дъщеричката им. Сестра Абт била пращана от лагер в лагер. Тя споделя: „През годините, прекарани в немските концентрационни лагери, научих важен урок. Разбрах каква сила може да ти даде духът на Йехова, когато се сблъскваш със сурови изпитания! Преди да ме арестуват, бях чела писмото на една сестра, в което пишеше, че при тежко изпитание духът на Йехова ти дава спокойствие. Тогава смятах, че тя малко преувеличава. Но когато самата аз се сблъсках с изпитания, разбрах, че е казала истината. Действително е така. Трудно е да си го представиш, ако не си го преживял. Но аз се уверих в това от личен опит.“

20. Какво правел Павел, докато бил под домашен арест, и как това може да е насърчение за някои от братята и сестрите ни?

²⁰ В края на книгата Деяния четем как Павел пламенно проповядвал за Божието Царство в Рим. (Деян. 28:31) Тъй като бил под домашен арест, той не можел да свидетелства от къща на къща. Но не престанал да дава свидетелство на всички, които го посещавали. Днес някои от скъпите ни братя и сестри не могат да излизат от къщи, може би дори са приковани към леглото, или живеят в специализирани заведения поради напреднала възраст, болест или физическо увреждане. Но любовта им към Бога и желанието им да свидетелстват не отслабват. Молим се на небесния ни Баща да им помага да срещат хора, които копнеят да научат истината за него и чудесното му намерение.

21. Защо трябва да свидетелстваме с чувство за неотложност?

²¹ Повечето от нас могат да проповядват от къща на къща и да участват в други аспекти на службата. Затова нека правим всичко по силите си да изпълним своята задача като възвестители на Царството, давайки свидетелство „до най-отдалечените краища на земята“. Трябва да вършим тази дейност с чувство за неотложност, понеже „знакът“ за Христовото присъствие се вижда съвсем ясно. (Мат. 24:3-14) Няма време за губене. Още днес трябва да сме „много заети в делото на Господаря“. (1 Кор. 15:58)

22. Какво трябва да сме решени да правим, докато очакваме деня на Йехова?

²² Очаквайки „великия и вдъхващ страх ден на Йехова“, нека бъдем решени да продължаваме да свидетелстваме смело и вярно. (Йоил 2:31) Ще намерим още много хора като беряните, които приели словото „с голямо въодушевление“. (Деян. 17:10, 11) Затова нека не преставаме да даваме свидетелство, докато, образно казано, не чуем думите: „Чудесно! Ти си добър и верен роб!“ (Мат. 25:23) Ако днес пламенно правим ученици и ако останем верни на Йехова, несъмнено ще се радваме през цялата вечност, че сме имали огромната привилегия да даваме „пълно свидетелство за Божието царство“!