Неемия 13:1-31

  • Неемия въвежда още реформи (1-31)

    • Десятъците трябва да се дават (10-13)

    • Съботата не трябва да се потъпква (15-22)

    • Смесените бракове са осъдени (23-28)

13  На този ден четоха пред народа от книгата на Моисей и там пишеше, че амонците и моавците никога не трябва да стават част от народа* на истинския Бог, 2  защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, но наеха Валаам да ги прокълне. Нашият Бог обаче обърна проклятието в благословия. 3  И щом хората чуха Закона, започнаха да отделят от Израил всички чужденци*. 4  А преди това свещеникът, който отговаряше за складовете* в дома* на нашия Бог, беше Елиасив, роднина на Товия. 5  Той даде на Товия голям склад, където преди държаха зърнените приноси, тамяна, принадлежностите на храма и десятъците от зърното, младото вино и маслиновото масло, които се полагаха на левитите, певците и вратарите, а също и приносите за свещениците. 6  Докато ставаше всичко това, аз не бях в Йерусалим, понеже през 32-рата година от царуването на вавилонския цар Артаксеркс отидох при него. Но след известно време го помолих да ми позволи да се върна. 7  Когато пристигнах в Йерусалим, научих колко лошо е постъпил Елиасив, като е дал на Товия един от складовете в двора на дома на истинския Бог. 8  Това много ме възмути, затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия от склада. 9  После наредих да изчистят складовете и върнах в тях принадлежностите от дома на истинския Бог, зърнените приноси и тамяна. 10  Разбрах също, че дяловете на левитите не им бяха давани, затова левитите и певците, които служеха в храма, бяха отишли да работят на нивите си. 11  Тогава се скарах на наместниците и им казах: „Защо домът на истинския Бог е пренебрегван?“. После събрах тези, които се бяха разотишли, и ги върнах на постовете им. 12  И всички юдеи донесоха в складовете десятъка от зърното, младото вино и маслиновото масло. 13  След това назначих свещеника Селемия, преписвача Садок и левита Федая да отговарят за складовете, а техен помощник да е Ханан, синът на Закхур, син на Матания, понеже те имаха репутацията на достойни за доверие мъже. Задължението им беше да дават на братята си техните дялове. 14  Помни ме заради това, Боже мой, и не забравяй лоялната любов, която проявих към дома ти и службата в него. 15  В онези дни в Юда видях хора, които в събота правеха вино*, събираха зърно и го товареха на магарета, и докарваха вино, грозде, смокини и всякакви стоки в Йерусалим. Затова ги предупредих да не продават продукти в този ден*. 16  И тиряните, които живееха в града, докарваха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдеите и на жителите на Йерусалим. 17  Затова се скарах на знатните юдеи и им казах: „Как може да вършите такова зло и да потъпквате съботата? 18  Нали прадедите ви правеха същото и затова нашият Бог докара цялото това бедствие върху нас и върху този град! Сега, като потъпквате съботата, разпалвате още повече гнева му против Израил“. 19  И така, преди да настъпи съботата, когато започна да се стъмва, наредих да затворят портите на Йерусалим и да не ги отварят, докато не мине съботата. Поставих при портите някои свои служители, за да не се внасят никакви стоки в съботния ден. 20  Затова един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки прекараха нощта извън Йерусалим. 21  Тогава ги предупредих: „Защо нощувате пред стената? Ако още веднъж го направите, ще използвам сила срещу вас“. Оттогава те вече не идваха в събота. 22  После казах на левитите, че трябва редовно да се очистват и да идват да пазят портите, за да остане свят съботният ден. Помни ме и за това, Боже мой, и се смили над мен заради голямата си лоялна любов. 23  В онези дни видях също юдеи, които се бяха оженили за азотки, амонки и моавки. 24  Половината от децата им говореха азотски, а другата половина — езиците на другите народи, но никое от тях не знаеше езика на юдеите. 25  Затова започнах да се карам на тези юдеи и да ги проклинам, бих някои от тях, скубах ги и им казах: „Закълнете се в Бога, че няма да давате дъщерите си на синовете им и няма да вземате техните дъщери за своите синове, нито за себе си. 26  Не съгреши ли заради тях и Соломон, царят на Израил? В нито един народ нямаше цар като него. Неговият Бог го обичаше и го направи цар над целия Израил. Но дори и него чужденките доведоха до грях. 27  Как можахте да извършите такова нечувано зло и да предадете нашия Бог, като се ожените за чужденки?“. 28  А един от синовете на Йояда, сина на първосвещеника Елиасив, беше станал зет на оронеца Санавалат. Затова го изгоних. 29  Боже мой, помни как омърсиха свещеническата служба и договора със свещениците и левитите. 30  Очистих народа от всичко чуждо и разпределих задълженията на свещениците и на левитите. 31  Дадох и разпореждания за доставянето на дърва в определеното време и за носенето на първите плодове. Помни ме с добро, Боже мой!

Бележки под линия

Букв. „сбора“. Виж „Сбор“ в Речника.
Или „хора от смесен произход“.
Или „трапезариите“.
Или „храма“.
Букв. „тъпчеха линове“.
Или може би „на този ден ги предупредих да не продават продукти“.