Лука 2:1-52
2 По онова време император Август издаде указ да се преброи цялото население.
2 (Това първо преброяване стана, когато Квириний беше управител на Сирия.)
3 И всички отидоха да се запишат в родните си градове.
4 Разбира се, Йосиф също тръгна от град Назарет в Галилея към Давидовия град Витлеем в Юдея, защото беше от рода на Давид.
5 Отиде да се запише с Мария, която вече беше омъжена за него и беше в напреднала бременност.
6 Докато бяха там, дойде време тя да роди.
7 И роди първородния си син, пови го и го сложи в ясла, защото нямаше свободна стая, в която да отседнат.
8 В тази област имаше пастири, които нощуваха на открито и пазеха стадата си.
9 Изведнъж пред тях застана ангел на Йехова* и славата на Йехова* засия около тях, и те много се изплашиха.
10 Но ангелът им каза: „Не се страхувайте! Дошъл съм да ви съобщя добра новина, която ще донесе голяма радост на всички хора.
11 Днес в Давидовия град се роди вашият спасител — Христос, Господарят.
12 Ето как ще го познаете: ще намерите новородено бебе, което лежи повито в ясла“.
13 И изведнъж до ангела се появи голямо небесно войнство, което възхваляваше Бога с думите:
14 „Слава на Бога в небесата, а на земята мир за хората, които той одобрява!“.
15 Когато ангелите се върнаха в небето, пастирите си казаха: „Хайде веднага да отидем във Витлеем и да видим как се е изпълнило това, което ни съобщи Йехова*“.
16 И те бързо отидоха там и намериха Мария и Йосиф, а също и новороденото бебе, което лежеше в яслата.
17 Като видяха това, пастирите разказаха какво им е казал ангелът за детето.
18 И всички, които чуха разказа им, се удивяваха,
19 а Мария запомняше всички тези думи и размишляваше какво означават*.
20 После пастирите се върнаха при стадата си и прославяха и възхваляваха Бога за всичко, което чуха и видяха, понеже стана точно както им беше казано.
21 След осем дни обрязаха детето и го нарекоха Исус. Това беше името, което ангелът му даде още преди Мария да забременее.
22 И когато дойде време за обреда за очистване според Моисеевия закон, те го заведоха в Йерусалим, за да го представят пред Йехова*,
23 както е записано в Закона на Йехова*: „Всеки първороден син трябва да бъде посветен на Йехова*“.
24 И принесоха жертва според записаното в Закона на Йехова*: „Две гургулици или два млади гълъба“.
25 А в Йерусалим имаше един мъж на име Симеон, който беше праведен и много вярващ човек. Той очакваше времето, когато Бог ще утеши Израил, и имаше светия дух.
26 Освен това чрез светия дух Бог му беше разкрил, че няма да умре, докато не види Помазаника* на Йехова*.
27 Под въздействието на духа Симеон дойде в храма и когато родителите донесоха малкия Исус, за да изпълнят записаното в Закона,
28 той го взе на ръце, прослави Бога и каза:
29 „Върховни Господарю, сега мога да умра спокойно, защото ти изпълни обещанието си —
30 с очите си видях този, чрез когото ще донесеш спасение
31 и когото изпрати, за да го видят всички народи.
32 Той е светлина, чрез която народите ще прогледнат, и слава за твоя народ Израил“.
33 А бащата и майката на детето се чудеха на думите, които чуха за него.
34 И Симеон ги благослови и каза на майка му Мария: „Това дете ще бъде причина много хора в Израил да паднат и да станат и ще е знак, против който ще се говори,
35 за да се разкрие какво има в много сърца. А що се отнася до теб, дълъг меч ще прониже душата ти“.
36 Там имаше и една пророчица, Анна, дъщерята на Фануил от племето на Асир. Тя беше доста възрастна и беше живяла само седем години с мъжа си, след като се бяха оженили*,
37 а после остана вдовица. Анна беше на 84 години и никога не отсъстваше от храма; ден и нощ служеше на Бога, като постеше и се молеше усърдно.
38 В този момент тя се приближи до тях и започна да благодари на Бога и да говори за детето на всички, които очакваха избавлението на Йерусалим.
39 Когато изпълниха всичко, което изискваше Законът на Йехова*, Йосиф и Мария се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.
40 А детето растеше и ставаше все по-силно и мъдро и имаше Божието одобрение.
41 Родителите му всяка година ходеха в Йерусалим, за да празнуват Пасхата.
42 Когато той беше на 12 години, те отидоха, както обикновено, на празника.
43 Когато празникът свърши и тръгнаха да се прибират, Исус остана в Йерусалим, без родителите му да забележат.
44 Като си мислеха, че върви с групата, те изминаха един ден път и чак тогава започнаха да го търсят сред роднините и познатите.
45 Но тъй като не го намериха, се върнаха в Йерусалим и го търсиха навсякъде.
46 След три дни го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси.
47 Всички, които го слушаха, се удивяваха колко добре разбира нещата и какви отговори дава.
48 Когато го видяха, родителите му се изумиха и майка му го попита: „Сине, защо направи така? С баща ти много се притеснихме и те търсихме навсякъде“.
49 А той им каза: „Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Баща си?“.
50 Но те не го разбраха.
51 После той се върна с тях в Назарет и им беше послушен*. А майка му пазеше всички тези думи в сърцето си.
52 Исус растеше, ставаше все по-мъдър и печелеше одобрението на Бога и на хората.
Бележки под линия
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Или „правеше изводи в сърцето си“.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „Христос“.
^ Букв. „от девствеността си“.
^ Виж Приложение А5.
^ Или „им се подчиняваше“.
