Гигантската манта е вид скат, който се храни, като поглъща вода и планктон, които стигат до филтъра му. Планктонът отскача към гърлото на мантата, където се поглъща като храна, а водата преминава през филтъра и се изхвърля през хрилете. Този скат обаче може да филтрира планктона от водата дори и той да е много по-малък от отворите на филтъра. Според научния журналист Ед Йонг тази способност е „постижение, което изглежда невъзможно“.

 Помисли върху следното: Филтриращата система на гигантската манта е съставена от пет дъги, които приличат на двустранни гребени. Някои от зъбците са наклонени напред, а други назад. Тези зъбци разделят водата, като по този начин част от нея преминава над тях, а друга — между тях, образувайки водовъртежи.

 Когато планктонът или други частици храна се удрят в ръбовете на зъбците, те отскачат към бързодвижещия се поток и стигат до гърлото, където се поглъщат. Дори планктон, който е достатъчно малък, че да влезе между зъбците, накрая стига до гърлото, тъй като водовъртежите ускоряват движението на планктона и той се връща в главния поток. Благодарение на тази филтрираща система скатът улавя дори частици, които в противен случай щяха да преминат през зъбците и да се изхвърлят във водата.

 Освен това филтриращата система на гигантската манта не се задръства и може да се самопочиства, независимо колко бързо се движи този скат или колко планктон има във водата.

 Изследователите се надяват да заимстват идеи от механизма на филтриращата система на гигантската манта. Целта им е да създадат филтри, с които да се пречистват отпадните води и да се премахват вредните частици микропластмаса от водата.

 Какво мислиш? Дали филтриращата система на гигантската манта се е появила в резултат на еволюция, или замисъл?