Какво означава правилото „око за око“?
Отговорът на Библията
Правилото „око за око“ било част от Божия закон, даден на древния Израил чрез Моисей. Исус го цитирал в Проповедта на планината. (Матей 5:38; Изход 21:24, 25; Второзаконие 19:21) То означавало, че при въздаването на справедливост наказанието на нарушителя трябва да съответства на престъплението. a
Това правило се прилагало в случай на умишлено посегателство срещу друг човек. Моисеевият закон повелявал следното за нарушителя: „Счупена кост за счупена кост, око за око, зъб за зъб — какъвто недъг е причинил той на човека, такъв нека бъде причинен и на него.“ (Левит 24:20)
Каква била целта на правилото „око за око“?
Това правило не разрешавало саморазправата. То по-скоро помагало на назначените съдии да налагат подходящи наказания — нито твърде строги, нито прекалено леки.
Освен това правилото възпирало хората умишлено да наранят някого или да планират да го направят. „Когато останалите [които са видели изпълнението на Божията справедлива присъда] чуят за това, ще се изплашат и никой вече няма да върши такова зло сред вас.“ (Второзаконие 19:20)
Важи ли правилото „око за око“ за християните?
Не. То било част от Моисеевия закон, който бил отменен с Исусовата жертвена смърт. (Римляни 10:4)
Въпреки това то разкрива Божия начин на мислене. Например показва, че Бог цени справедливостта. (Псалм 89:14) Разкрива също стандарта му за справедливост, а именно виновникът да бъде наказан „колкото е необходимо“. (Йеремия 30:11)
Погрешни схващания за правилото „око за око“
Погрешно схващане: Правилото „око за око“ било прекалено строго.
Факт: Правилото не разрешавало сурово раздаване на правосъдие. Вместо това наказанието се налагало едва след като упълномощените съдии разгледали обстоятелствата и степента на преднамереност на престъплението. (Изход 21:28-30; Числа 35:22-25) По този начин правилото помагало да се избягва налагането на крайни наказания.
Погрешно схващане: Правилото „око за око“ създавало порочен кръг на отмъщение.
Факт: В Моисеевия закон пишело: „Не си отмъщавай и недей да таиш неприязън срещу синовете на своя народ.“ (Левит 19:18) Вместо да подтиква към отмъщение, Законът насърчавал хората да разчитат на Бога и на правната система, която той бил установил за поправяне на нередностите. (Второзаконие 32:35)
a Този правен принцип, наричан понякога с латинското си наименование lex talionis (закон за отмъщение), се срещал в правната система и на други древни общества.